Кейт Моргенрот - Убийство с любов

Седяха на края на кея в Кони Айлънд и гледаха към брега, крайбрежната алея и ярките светлини на виенското колело.

— Казах ти, че трябва да го видиш. И бях прав, нали?

— Поне за едно нещо със сигурност.

— Охо! — каза Алекс през смях. — Май дочувам обвинения. И за какво не се оказах прав?

— Че денят ще е хубав.

— Нима залезът зад нас не е хубав?

— Да, но май върви заедно с буреносни ветрове — изтъкна Софи.

— Студено ли ти е?

— Вече не си усещам носа. Може би трябва да се връщаме.

— Не можем да тръгнем, преди слънцето да залезе — протестира той. — А така? По-добре ли се чувстваш вече? — попита и я прегърна през раменете.

— Не е по-добре, а е предсказуемо — скара му се Софи и се освободи от ръката му. — Нима този номер минаваше, когато беше на шестнайсет?

— Винаги. Значи дори няма да ми позволиш да те прегърна?

— Не, няма — каза просто Софи.

— Тогава предполагам, че това е напълно изключено — прошепна той, наведе се и докосна с устните си нейните.

Тя остана напълно неподвижна, нито го отблъсна, нито отвърна.

— Сигурно ти се стори ужасно, а? — попита Алекс.

— Беше ужасно глупаво. Жена ти е мъртва от седмица. Според теб как изглежда?

— Не съм се замислял — призна си той.

— Предлагам да започнеш да се замисляш. Ами ако ме призоват като свидетел и попитат дали се е случило нещо между нас?

— Кой казва, че изобщо ще има процес?

— О, ще има. Но не съм казала, че знам кой ще е обвиняемият.

— Тогава ти си единствената, която не знае. Дори адвокатката ми мисли, че аз съм го извършил.

— Трябва да изчакаш, докато се появят доказателства в твоя полза.

— Ами ако тези доказателства са против мен?

— Започваш да звучиш гузно — отбеляза Софи.

— Всички сме гузни заради нещо.

— Не говори така — каза тя раздразнено. — Да не се опитваш да ме убедиш, че наистина ти си го извършил?

— А ти не си ли убедена?

— Сега вече се опитваш да ме баламосваш.

— Искам да знам. Интересува ме какво мислиш ти — и то преди да излязат резултатите от теста.

— И защо те интересува какво мисля аз?

— Просто така. Е, вярваш ли, че аз съм убил жена си?

Софи просто го изгледа. И не му отговори.

Присила и Дийн

— Не — каза Присила, опитвайки се да отблъсне Дийн от себе си и да се изправи до седнало положение на дивана.

— Не? — учуди се той, докато прокарваше ръка по бедрото й. — Не ти ли харесва?

— Знаеш, че ми харесва — отвърна Присила. Беше поруменяла и задъхана. Истината беше, че прекалено много й харесваше. Гордън никога не я беше карал да се чувства така.

— Тогава защо да спирам? — поинтересува се Дийн и даде да се разбере, че няма намерение да го прави.

— Не. Дийн, моля те. Спри.

Този път той наистина спря. И тя се почувства като жената от вицовете, която бягала прекалено бързо. Наистина искаше да спре, а когато го направи, се разочарова, че я беше послушал.

Той се изправи и приглади косата си.

— Да не си се побъркал? — попита тя тревожно.

— Не. Не съм се побъркал.

— Просто искам всичко да е специално — обясни тя. — Не ми се ще да го правим тук на дивана, половин час преди Гордън да се прибере.

— Искаш да се пазиш до сватбата? И да преживееш традиционната първа брачна нощ? — пошегува се Дийн.

Без да иска, улучи фантазиите й. Тя знаеше, че това е откачено. И всеки би й казал, че прибързва. Но от друга страна, й се струваше, че хич даже не прибързва. Даже беше прекалено късно. Трябваше да чака четиридесет години, за да се почувства така.

— Да — каза. — Точно това искам.

Дийн я погледна по-внимателно.

— Ти сериозно ли говориш? — Изглеждаше притеснен.

Тя бързо даде на заден.

— Разбира се, че не, глупчо.

Той все още не изглеждаше убеден, затова Присила продължи:

— Успокой се, шегувам се.

— Добре. Просто исках да съм сигурен, че сме на една и съща вълна. Само се забавляваме, нали?

— Абсолютно — потвърди тя, но докато го произнасяше, почувства да я залива вълна от ужас. Възможно ли бе да изпитва нещо толкова силно, а за него да не е така? Веднага отхвърли тази мисъл. Разбира се, че изпитва същото, но е уплашен. Не е готов да се изправи пред сериозността на случващото се между тях. И това ще стане. Трябва само да е търпелива. Но наум вече правеше планове. Представяше си как ще постъпи с Гордън. Бе измислила как да му каже — спокойно и разумно. Бе предвидила и отговора му. Как няма да повярва, ще й се моли, но накрая ще приеме истината, защото Гордън винаги постъпваше както трябва. Дори си бе набелязала адвокат. От приятели, които вече се бяха развели, знаеше, че законите в щат Кънектикът са по-добри от навсякъде другаде, с изключение може би само на Калифорния… Бяха добри за тези, които искаха развод и чиито половинки имаха пари.