Кейт Моргенрот - Убийство с любов

Присила се бореше със себе си. От една страна, колкото повече Софи се забъркваше с Алекс, толкова по-добре ставаше за нея и Дийн. Но от друга страна, Присила знаеше, че Алекс не е човек, на когото може да се има доверие. Накрая по-добрата й половина надделя.

— Само не се сближавай прекалено с него — предупреди тя. — Може да не е безопасно.

— Странно, същото ми каза и детектив Акерман.

— По-добре го послушай.

Софи и Алекс

Софи излъга Присила, че не е научила нищо ново за отношенията между Алекс и Джулия, но беше напълно искрена, че са решили в последния момент да отидат до Кони Айлънд.

Алекс й се бе обадил тази сутрин. Позвъни толкова скоро след като Дийн излезе за работа, че Софи се почуди дали не е стоял на прозореца да чака колата на Дийн да мине.

— Здравей — каза й, когато тя вдигна телефона. — Аз съм.

Атмосферата между тях предния ден бе станала доста интимна, но тя знаеше, че това се дължи на странични обстоятелства: дъждовния следобед, бутилките вино, споделянето. Не очакваше да си остане все такава. Дори се опасяваше, че следващия път, когато си говорят, интимността ще е заменена от неудобството, което изпитват непознати, след като са се напили заедно за първи път. Но грешеше, изпитаната близост си беше още там.

— Здрасти — отвърна тя.

— Адвокатката ми се обади снощи. Ще давам проби за ДНК тази сутрин в полицията. И съм малко нервен.

— Сигурна съм, че всичко ще мине добре — каза Софи, но знаеше, че думите й са просто празни любезности.

— До края на деня ще ми съобщят дали пробите съвпадат, но не мисля, че бих издържал да си седя вкъщи и да чакам телефона да звънне. Чудех се дали не искаш да дойдеш с мен на едно малко пътешествие?

— Какво пътешествие?

— Вчера каза, че никога не си била на Кони Айлънд. За човек, отраснал в Ню Йорк, това си е направо престъпление. Лунапаркът е затворен, така че няма да мога да те заведа на Циклона, който по една случайност е най-доброто влакче на ужасите в страната. Но пак можеш да усетиш атмосферата на мястото. Ще се радвам да те заведа и да те разведа наоколо.

— Не знам…

— Денят се очертава да е хубав. Направи го като акт на милосърдие. Какво ще кажеш?

— Днес имаме среща на литературния клуб и не знам докога ще продължи…

— И аз не знам колко дълго ще давам ДНК проби. Защо не тръгнем, като приключим със задачите си?

— А колко ще ни отнеме пътуването до Кони Айлънд? Ако тръгнем следобед, кога ще се върнем?

— Може би няма да окъснеем много. Няма нужда да бързаме. Манхатън си има един ритъм, Кони Айлънд — съвсем друг.

— Но съпругът ми…

— Обади му се. Кажи му, че може да закъснееш.

— И по каква причина?

— Кажи му истината. Или пък излъжи. Както прецениш, че е най-правилно. Стига да му кажеш, че ще излизаш.

Тя се поколеба, но само защото се опитваше да измисли какво да каже на Дийн. Изобщо не бе и помисляла да отказва.

Алекс

— Как мина? — попита Рут, когато Алекс влезе в кантората й.

— Много добре — отвърна той и седна срещу нея. — Както и да е, всичко свърши.

— И как се чувстваш? Нервен ли си?

— Никак. Животът ми е заложен на карта, ама голяма работа!

Рут се усмихна.

— Засега само чакаме резултатите. След като ги получим, ще сме по-наясно с позициите ти.

— Ако има съвпадение, веднага мога да ти кажа какви са ми позициите.

Рут не си направи труда да му противоречи. Ако имаше съвпадение, арестът му би бил въпрос на процедура. Ако нямаше, пак не значеше, че се е отървал, но позициите на обвинението значително отслабваха.

— Ще му мислим, като стигнем дотам. А междувременно — ще се справиш ли? Имам предвид с чакането днес?

— Планирал съм пътуване.

— О, нима? Надявам се не до Южна Америка? — Опита се да се пошегува, но Алекс усети тревогата в гласа й.

— Ще водя Софи Да види квартала, в който съм отраснал. Можеш ли да повярваш, че е нюйоркчанка, а не е ходила никога на Кони Айлънд?

— Софи?…

— Нали ти казах за нея — жената, която е приятелка на приятелките на Джулия.

— А, да. И която трябва да убеди приятелките й и двамата детективи, че си невинен.

— Сарказмът ти винаги ми се отразява добре — подхвърли Алекс. — Не забравяй, че първо аз трябва да убедя нея.

— Точно така. За малко да забравя. Затова трябваше да я накараш да се влюби в теб. Е, как върви?

— Всъщност доста добре.

Софи и Алекс

— Не съм и предполагала, че в Ню Йорк има такъв квартал — каза Софи.