Кейт Моргенрот - Убийство с любов

Алекс й разказа как тренирал бягане в гимназията. Баща му ходел да го гледа на състезания само през първата година. После Алекс се класирал втори на бягането на сто метра и тогава баща му казал: „Защо да си правя труда да идвам да те гледам, щом няма да побеждаваш?“ През следващата година той станал най-добрият и победил на градското състезание, но баща му повече не дошъл на стадиона.

— И ти си мислиш, че на теб ти е било трудно като дете — каза Софи. — Чуй това. — И тя му разказа как като била в детската градина, я сметнали на бавноразвиваща се. Не можели да разберат какво им казва. И тъкмо да предложат прехвърлянето й в специализирано учебно заведение, една учителка схванала за какво става въпрос. В детската градина обикновено я водел и прибирал шофьор. Но веднъж той си взел почивен ден и дошла бавачката. Учителката чула Софи да си говори с нея на някакъв славянски език.

— Оказа се, че не съм бавноразвиваща се, а просто не говоря добре английски. Сигурно съм била забравила наученото от майка ми. Знаеш ли какво означава това? Не само че баща ми и мащехата ми не са разговаряли с мен достатъчно, за да науча английски, ами и аз не съм говорила достатъчно пред тях, за да разберат, че не знам езика.

— Не ти вярвам — каза Алекс през смях. — Признай си, че си го измисли.

— Де да беше така.

Двамата продължиха да си споделят и накрая не можеха да решат на кого му е било по-трудно. От смешните истории преминаха на тъжните. Алекс й разказа за запоите на баща си. А тя — за гневните изблици на своя. Алекс й довери как майка му се разболяла от рак на белите дробове, когато бил на осем, и как се влачела с болестта две години, като ставала все по-зле. Починала, когато той бил на десет. Софи пък му разказа за самоубийството на майка си и как тя открила трупа й.

Докато си говореха, навън се стъмни. Светеше само една лампа, която хвърляше малко петно от светлина между тях. Може би заради светлината или заради виното, или от споделянето на миналите трагедии, но Алекс неусетно премина към по-близкото минало — брака си с Джулия.

— Не знам — поде той и поклати глава. — Може би пак се опитвах да впечатля баща ми. Джулия беше може би единственият човек, който би успял в това. Тя не се страхуваше от него. Даже си мисля, че баща ми малко се страхуваше от нея. Нали разбираш, тя умееше да мине през стаята така, че да накара всички да се обърнат. Но предполагам, че го знаеш — видяла си я как се държи, как се носи. Нямаше човек, който да не го забележи. Когато дойде в града, само след седмица всички вече я познаваха. След месец беше известна като недостъпна жена. Но аз я спечелих. Взех наградата, която всички бяха опитали да докопат и не бяха успели. Така че, когато ми каза, че иска веднага да се оженим, аз бях развълнуван. Не поканих никого от семейството си на сватбата. Поддържах слаба връзка с брат си и сестрите си. Баща ми и без това не би дошъл, но заведох Джулия при него да я види след церемонията. Признавам си, исках да се изфукам. Мислех си, че ще го впечатля. Че ще я погледне и ще каже: „Боже, щом синът ми е успял да накара такава жена да се омъжи за него, сигурно го бива“. И защо не? Всички други така казваха. — И Алекс се усмихна горчиво. — Баща ми я погледна само веднъж и ми се изсмя в лицето. Каза ми на унгарски, че това според него е най-глупавото нещо, което съм правил. Каза, че тази жена ще превърне живота ми в ад. Нищо ли не съм бил научил? Такива жени не били за брак. Трябвало да се оженя за някоя като майка ми, а да се чукам с такива. И да им оставям пари на нощното шкафче. — Алекс се засмя. — Старият ми баща имигрант, който дори не бе завършил гимназия, видя това, което всички важни клечки в Манхатън не успяваха. И аз щях впоследствие да го разбера, но поне можех да изкарам два щастливи месеца. Благодарение на него и тях не получих. Като ти отворят веднъж очите, те си остават отворени.

— Така си е — съгласи се тя.

— Разбрах, че големият талант на Джулия е да събужда емоции у хората. Но не емоции като любов, а като завист, чувство за неадекватност и превъзходство. Беше куха отвътре. Когато я купих — защото аз точно това направих, — купих заедно с нея и завистта и възхищението на другите хора. Но накрая разбираш, че целият пакет не си е струвал, особено като осъзнаеш, че това, за което ти завиждат, е една голяма измама. То е като да се възхищават на красивото ти бижу, да ти казват какъв късметлия си да го имаш, но ти да си знаеш, че е фалшиво.

Помълчаха известно време. След това в опит да разведри атмосферата, Алекс добави: