Кейт Моргенрот - Убийство с любов

— Имам съвършено точна представа.

— А какво стана с презумпцията за невинност? — попита Алекс.

— Нищо. Никога не е съществувала. Тя е един от онези идеали, които хората се преструват, че са реалност — като верността, лоялността и справедливостта.

— Някой казвал ли ти е, че си най-ведрият човек на земята? — засмя се Алекс.

— Не съм в настроение да ти вдъхвам ведрост. Тази сутрин се видях с адвоката, който движи развода ми. Оказва се, че мъжът, който скоро ще ми стане бивш съпруг, е решил да ми измъкне всичко.

— Как се оказах с потиснат адвокат насред гаден развод?

— О, нашият е много повече от гаден — увери го Рут. — Открих, че празнотата, която остава след отишлата си любов, може да се запълни само с друга, също толкова силна емоция.

— Като мечтата да убиеш съпруга си ли? Искаш ли да ти дам съвети как да се отървеш след това от правосъдието?

— Не, не искам да го убивам. Прекалено лесно е. Искам да го накарам да страда. Нали затова са гадните разводи.

— Ако беше видяла трупа на жена ми, нямаше да си сигурна, че е толкова лесно — каза Алекс.

— Добре, стига сме клюкарствали.

— Какво клюкарстване? — протестира Алекс. — Ако това е клюкарстване, не искам да знам как изглежда според теб сериозният разговор.

— Разказваше ми за новата си съюзничка. Значи казваш, че тя ще ти помогне, въпреки че приятелките й се опитват да докажат, че си виновен?

— Да. По нейния си тих начин тя не е съгласна с останалите. А сега готова ли си за най-хубавата част? Очевидно е спечелила и детектив Акерман. Дори може да успее да му повлияе.

— И би ли ми казал защо ще прави всичко това за заподозрян в убийство, когото дори не познава?

— Ами казва, че вярва само в това, което сочат уликите. Но нещата не стават така, нали? Виждаш това, което искаш. Затова ще я накарам да поиска да повярва, че съм невинен.

— Ще я накараш да поиска да повярва? — повтори Рут. — Нека позная. Смяташ, че можеш да я накараш да се влюби в теб.

— Да — потвърди Алекс.

— Не е ли омъжена?

— Да — потвърди отново той. — Но съпругът й е тъпак.

— Е, и? Да не мислиш, че жените се влюбват в само добри момчета?

— Добре де, имаш право. И признавам, че е чаровник, но е малко обсебен от чара си. Смята се за най-великото човешко постижение след нарязания хляб. Мисля, че ще е достатъчно само малко да я подгрея. Да я накарам да повярва, че аз съм щастливецът, който прекарва най-много време с нея.

— Смяташ да разбиеш сърцето на горкото момиче — отбеляза Рут.

— Да не би да не одобряваш?

— Одобрявам, стига да помогне на защитата. Кога ще се видите пак?

— От тук отивам право у тях. Как изглеждам?

— Красив като паднал ангел — каза Рут.

Алекс и Софи

Алекс и Софи се смееха — отметнали глави назад, останали без дъх, — просто се смееха.

— Ох, заболя ме коремът — успя да каже Софи.

— И мен — добави Алекс.

Появи се на вратата с бутилка вино. Беше едва три часът, но Софи сметна за любезно да предложи да я отворят. Изпиха я, отвориха си втора, вече бяха на третата. Бяха изяли и почти цялата пълнена зелка, която Софи бе приготвила за вечеря на Дийн.

Всъщност всичко започна от пълнената зелка. Преполовяваха втората бутилка, когато нападнаха хладилника. Алекс чу, че е приготвила пълнена зелка, и не можа да повярва.

— Пълнена зелка? Със стафиди?

— Разбира се, че със стафиди — отвърна Софи. — Нищо не се получава без стафиди.

— Месо и стафиди. Звучи гадно, а е толкова вкусно — премлясна Алекс.

— Много хора го смятат за гадно. Но една от бавачките ми беше от Източна Европа и готвеше само украински ястия. Така че три години съм яла само това.

— Аз практически не съм ял нищо друго през цялото си детство — сподели Алекс.

— И ти ли си имал бавачка от Източна Европа?

— Не, майка от Източна Европа.

— О… извинявай — каза Софи, но вече бе започнала да се кикоти. Не беше свикнала да пие повече от чаша-две вино, а сега бе пресушила почти цяла бутилка.

— Смешно ли ти се вижда? — попита Алекс. — Години наред съм си мислил, че всичко извън унгарската кухня е противно, защото майка ми не можеше да готви нищо друго. Веднъж се опита да направи спагети, но вместо да им прибави сос, им сложи кетчуп.

Това докара на Софи нов пристъп смях и отприщи и двамата да си разказват ужасии за родителите и детството. Колкото по-страшна беше историята, толкова повече двамата се смееха.

Алекс бе израснал в Кони Айлънд и бе най-голямото от четири деца. Докато напусне родителския дом на шестнайсетгодишна възраст, спял в обща стая с брат си и двете си сестри. Баща му бил алкохолик, а майка му перяла чужди дрехи, за да ги издържа. Софи пък като дете бе разполагала с цяла къща в Ъпър Ийст Енд. Беше единствено дете в дом с пълен набор от прислуга. И двете й мащехи (никоя от които не се задържа достатъчно дълго) носеха дрехи, които подлежаха само на химическо чистене. Колкото повече си споделяха обаче, толкова повече общи неща намираха помежду си.