Грег Лумис: Тайната на „Пегас“

Нарумба слушаше мълчаливо, докато Ланг се оплакваше от некадърността на прокуратурата в окръг Фултън. Критиките му бяха мотивирани не само от чисто алтруистичната загриженост на добросъвестен гражданин.

Да има клиент, чието дело се протака повече от година, не беше хубаво за бизнеса, особено за този на клиента. Съдебното преследване имаше ефекта на изпитание, тъй като в очите на обществеността подсъдимият се смяташе за виновен до доказване на противното.

— Ако са толкова некомпетентни, колкото твърдиш, тогава как прокурорът е бил назначен на този пост? — попита Франсис, погледна лошо приготвеното филе от сьомга и сви рамене от безнадеждността на кухнята на Мануел. — Fabas indulcet fames.

Латинските афоризми бяха разгорещена, оспорвана игра на перчене и самоизтъкване.

Ланг си беше поръчал хамбургер — нещо, което изискваше усилия, за да бъде лошо приготвено.

— На гладния наистина всичко му се услажда, но трябва да умираш от глад, за да харесаш това. А в отговор на твоя въпрос окръжният прокурор дължи назначението си на познатите си, а не на способностите си. Ne Aesopum quidem trivit. 4 4 Дори не е прелиствал Езоп (букв.); ограничен човек. — Б.пр.

— Убеден ли си?

Ланг наля бира със стайна температура от каната.

— Вярата във всички онези светци те прави педантичен. Ако се изразим по-свободно, той е гола вода.

Свещеникът отпи от топлата бира.

— Damnant quod non intelligunt.

„Осъждат онова, което не разбират.“

След вечерята хвърлиха ези-тура кой да плати и Ланг загуби за трети пореден път. Понякога му се струваше, че Франсис получава помощ свише в това отношение.

— Как са Джанет и Джеф? — попита отецът, докато вървяха към колата.

Интересът му не беше само проява на учтивост. Откакто се разведе, Джанет беше станала предана католичка и работеше много активно в енорията на Нарумба. Ланг подозираше, че според нея мнението на Църквата за повторните бракове може да й попречи да направи друг погрешен избор. А Джеф беше много важен за Франсис, който беше роден в една от най-непривлекателните страни в Африка.

Ланг бръкна в джоба си и извади ключа на поршето.

— И двамата са добре. Миналата седмица водих Джеф на първия мач за сезона на „Брейвс“.

— Струва ми се, че можеш да си позволиш истинска кола, а не тази играчка — измърмори Франсис, намествайки се на предната седалка.

— Наслаждавай се на пътуването или вземи метрото — шеговито отвърна Ланг. — Между другото, Джанет подари на Джеф куче, най-грозното псе, което ще видиш на годишното благословяване на животните.

— Както гласи поговорката, не трябва да се съди само по външността.

Ланг превъртя ключа на стартера.

— Да, но и по характер е опърничав. Мисля, че Джанет е избрала кучето, защото е имало най-малък шанс някой да го вземе от приюта.

Преди да стигне до прибирането си у дома, Ланг заспа непробудно, без да сънува. Събуди се едва когато същата стюардеса със същата усмивка го разтърси за рамото и му напомни да затегне колана си и да се приготви за приземяване.

Атланта

Два дни по-късно

Ланг мислеше, че е изплакал сълзите си, когато Доун почина. Смяташе, че продължителното заболяване и агонията да гледа как жената, която обича, умира, са направили безчувствена душата му за други загуби.

Но грешеше.

Докато наблюдаваше как спускат двата ковчега в червеникавата глинеста почва на Джорджия, той изостави стоическата фасада, която южняшката традиция изискваше от мъжете, и се разрида. Първо очите му се навлажниха, а сетне по лицето му потекоха сълзи. Не си направи труда да ги избърше. По дяволите всеки, който си развали мнението за него, защото показва чувствата си. Разбира се, Ланг плачеше не само заради Джеф и Джанет, а и за себе си. Бяха си отишли и последните членове на семейството му. Мисълта го изпълни с чувство на самота, каквато не знаеше, че съществува.

И преди беше губил приятели и познати. Неколцина колеги загинаха заради рисковете на професията в предишната му работа. Беше се простил и с Доун, но с месеци бе очаквал неизбежното. Малката му сестра и племенникът обаче, му бяха отнети внезапно и по необясним начин.

Погребението имаше нереален вид и такава атмосфера, сякаш се състоеше единствено за него. Ланг имаше чувството, че е свидетел на тежката загуба на някой друг, вероятно във филм. Но в същото време не беше само зрител на мъката — тя го разкъсваше като звяр, който се опитва да прегризе решетката на клетката и да избяга на свобода.