Грег Лумис - Тайната на „Пегас“

Сейц се облегна назад и сключи пръсти.

— Обикновено нямам удоволствието да се срещам с непознати, но госпожица…

— Сара Митфорд, секретарката ми.

Уредникът кимна.

— Госпожица Митфорд беше много настоятелна и каза, че било спешно. За щастие една от срещите ми се отложи…

Погледът му имаше заучената искреност на човек, свикнал да моли за пари, и напълно съответстваше на желанието му да убеди Ланг, че му прави голяма услуга.

— Оценявам, че ми отделихте време. Сигурен съм, че имате много работа, щом ръководите подобна институция.

Господин Сейц се усмихна. Ланг би се учудил, ако зъбите му не бяха съвършени.

— Всъщност музеят се ръководи от директорски съвет. Аз съм техен скромен служител.

— Е, да… — Ланг не знаеше как да отговори на неподходящата скромност, затова отвори куфарчето си и му даде копието на снимката на картината. — Питах се какво може да ми кажете за това.

Уредникът на музея я погледна и се намръщи.

— Опасявам се, че не разбирам.

— „Les Bergers d’Arcadie“ от Никола Пусен. Или поне нейно копие.

Джейсън Сейц кимна.

— Доколкото си спомням, рисувана е в средата на седемнадесети век във Франция. Оригиналът се намира в Лувъра. Какво по-точно искате да знаете?

Ланг предложи приемливо обяснение.

— Не съм наясно. Адвокат съм и се занимавам със случай, свързан с картината.

Уредникът вдигна ръце с дланите напред.

— Господин Райли! Музеят не удостоверява автентичността на произведения на изкуството за отделни хора. Щом сте адвокат, убеден съм, че разбирате какви са отговорностите ни.

Ланг нетърпеливо поклати глава и побърза да успокои тревогата му по отношение на правните въпроси.

— Извинявам се. Не се изразих добре. Искам само да науча историята на картината и какво изобразява.

Джейсън Сейц се успокои само донякъде.

— Боя се, че няма да ви помогна много. — Той завъртя стола си, взе книга от старинната маса зад него и я прелисти. — Мога да кажа, че имате снимка на копие, при това не особено автентично. Аха, ето я… Не е съвсем същата, нали?

Уредникът посочи снимка на подобна картина. Отначало Ланг не видя разлика, но когато се вгледа по-отблизо, забеляза, че възвишенията на фона са по-равни и обърнатият профил на Вашингтон липсва.

— Не съм специалист по религиозното изкуство от късния Ренесанс — добави Сейц, затвори книгата и доближи до очите си копието на Ланг. — Буквите на камъка изглежда са латински.

Ланг стана и погледна над рамото му.

— И аз мисля така.

— Очевидно означават нещо. Може би цялата картина е някакъв символ. Художниците от онази епоха често са предавали послания чрез произведенията си.

— Имате предвид нещо като шифър?

— Да, но не толкова сложно. Например вероятно сте виждал натюрморт, цветя или зеленчуци, с един-два бръмбара по тях или повехнал цвят?

Ланг сви рамене безучастно. Едва ли би запомнил такъв вид изкуство.

— Това е било характерно за времето, когато Пусен е рисувал. Определено цвете или друго растение — например розмарин за спомен. Бръмбарът напомня за египетския скарабей, символ на смъртта или задгробния живот.

Ланг се върна на мястото си.

— Според вас картината съдържа някакво послание?

Този път уредникът сви рамене.

— Възможно е.

— Кой би могъл да знае?

Сейц бавно завъртя стола си към прозореца зад него и мълчаливо се вторачи навън.

— Нямам представа. — Той погледна ролекса си. — И се опасявам, че времето ни изтича.

Ланг не помръдна от креслото.

— Кажете ми име, ако обичате. Някой запознат с творчеството на Пусен, за предпочитане специалист, който да може да изтълкува символите в картината. Повярвайте, важно е. Не става дума за научно упражнение.

Уредникът се обърна и се втренчи в него. Устата му беше намръщена, несъмнено, защото не беше свикнал да го задържат. После отново се приближи до купчината книги, откъдето беше взел първата, грабна друга и я прелисти.

— Струва ми се, че водещият авторитет по творчеството на Пусен и религиозното изкуство през късния Ренесанс е Гуидо Марчени. Написал е много неща за Пусен.

Ланг извади тефтерче от куфарчето си.

— И къде мога да намеря господин Марчени?

Намръщването се превърна в иронична усмивка.

— Не е „господин“, а „отец“. Брат Марчени е монах, специалист по история на изкуството във Ватиканския музей в Рим. — Джейсън Сейц стана. — А сега наистина трябва да ме извините, господин Райли. Някоя от младите дами ще ви изпрати.

Той излезе преди Ланг да успее да му благодари, макар че нямаше за какво. Беше по-озадачен от всякога.