Джон Вердън - Намисли си число

— Какво ще кажеш да се погрижим за трактора, преди да се е стъмнило напълно?

Маделайн вдигна поглед от книгата си. Ако намираше изкуствената му жизнерадостност за обезпокоителна или разкриваща твърде много, то тя не го показа.

Прикачването на устройството за разчистване на сняг отне цял час местене, дърпане, бутане, блъскане, смазване с масло и натъкмяване. След това Гърни продължи да работи още час, нацепи дърва за печката, докато Маделайн приготвяше вечерята — супа от тиква, както и свинско, задушено в ябълков сок. После напалиха камината, седнаха един до друг на дивана в удобната трапезария до кухнята и потънаха в онова сънливо спокойствие, което обикновено идва след тежка работа и добра храна. Той много искаше да повярва, че тези кратки оазиси на покоя предсказват завръщането на връзката, която имаха преди, че емоционалното отдръпване и сблъсъците от последните години са нещо временно. Обаче бе трудно. Дори и в момента тази крехка надежда бе прокуждана — малко по малко, миг подир миг — от мислите, върху които полицейският му ум се съсредоточаваше по-лесно. Като например за очакваното обаждане от Харибда и технологията за телеконференции, която щеше да му позволи да го подслуша.

— Идеална нощ за камина — отбеляза Маделайн и нежно се облегна на него.

Той се усмихна и се опита отново да се съсредоточи в оранжевите пламъци и простичката мека топлина на ръката й. Косата й миришеше прекрасно. През ума му мина представата как се изгубва завинаги в този момент.

— Така е — съгласи се, — наистина е идеална.

Затвори очите си, като се надяваше красотата на мига да успее да противостои на онази нагласа на ума, която винаги го подтикваше да разкрива мистерии. По ирония на съдбата за Гърни бе истинска борба да постигне, дори и за кратко, усещането за пълно задоволство. Той завиждаше на Маделайн за обичта й към краткотрайното „тук и сега“, както и за удоволствието, което тя изпитваше от потапянето си в него. Той самият възприемаше живота за мига като движение срещу течението. Аналитичният му ум предпочиташе царството на възможностите и предположенията.

Замисли се дали е нещо генетично, или пък е възприета с времето форма на бягство. Вероятно и двете бяха верни и се подхранваха едно друго. Може би…

Господи!

Улови се, че прави абсурден анализ на склонността си да анализира. Печално се опита да се върне духом в стаята. „Господ да ми е на помощ, трябва да съм тук“, каза си, макар и да не вярваше особено в молитвите. Надяваше се само да не го е казал гласно.

А после телефонът звънна и се превърна в спасителна възможност да си почине от битката.

Скочи от дивана и се запъти към кабинета си да вдигне.

— Дейви, Марк е.

— Да?

— Току-що говорих с Кеди и тя ми каза, че по-рано днес сте се срещнали.

— Така е, да.

— А, ами… чувствам се доста засрамен от това, че не ви запознах преди това. — Той замълча, сякаш очакваше отговор, но Гърни не каза нищо.

— Дейв?

— Тук съм.

— Ами… както и да е. Исках просто да се извиня за това, че не ви запознах. Много нетактично от моя страна.

— Няма проблем.

— Сигурен ли си?

— Сигурен съм.

— Не звучиш особено доволен.

— Не съм недоволен — само малко изненадан, че не спомена за нея.

— А, да… предполагам, че с толкова други неща на главата… не знам, просто не се сетих изобщо. Там ли си още?

— Тук съм.

— Прав си, вероятно изглежда много странно това, че не съм я споменал. Просто изобщо не ми мина през ума. — Той замълча, после добави, като се смееше неловко: — Предполагам, че някой психолог би сметнал това за много интересно… да забравя да споделя, че съм женен, исках да кажа.

— Марк, ще те попитам нещо. Истината ли ми казваш?

— Какво? Защо ме питаш за такова нещо?

— Губиш ми времето.

Тишината, която последва, се проточи.

— Виж какво — каза накрая с въздишка Мелъри, — това е дълга история. Не исках да намесвам Кеди в нея, в тази… тази каша.

— За каква точно каша говорим?

— Заплахите, намеците.

— Тя не знае ли за писмата?

— Няма смисъл. Само биха я изплашили.

— Би трябвало да е наясно за миналото ти. Все пак е описано в книгите ти.

— Знае — до някаква степен. Само че тези заплахи са нещо различно. Просто искам да й спестя тревогите.

На Гърни това му прозвуча почти приемливо. Почти.

— Има ли някаква конкретна част от миналото ти, за която особено внимаваш да не бъде разкрита от Кеди или от полицията… или може би от мен !