Джон Вердън - Намисли си число

„Шокира ли те това, че знаех, че ще избереш 658?

Кой те познава толкова добре? Ако искаш да научиш отговора, първо трябва да ми платиш 289,87 долара, които дадох, за да те открия.

Изпрати точната сума на адрес:

Пощенска кутия №49449, Уичърли, Кънектикът, 61010.

Парите да бъдат в брой или с личен чек, за Х. Арибда.

(Името ми невинаги е било такова.)“

В допълнение към необяснимото предвиждане какво ще е числото, по-малкият плик още веднъж потвърждаваше твърдението за близко познанство. Той също така определяше 289.87-те долара като цената за откриването на Мелъри (въпреки че в първата половина на писмото се намекваше, че срещата е била случайна) и като предварително условие за разкриване самоличността на автора. Предлагаше и избор как да се изплати сумата — с чек или в брой. Ако е с чек, даваше и името, на което да бъде — Хикс Арибда, и предлагаше обяснение защо то няма да бъде разпознато, а също и адрес на пощенска кутия в Уичърли, на който да бъдат изпратени парите. Гърни отбеляза всички тези факти набързо в жълтия си бележник. Това по принцип му помагаше да организира мислите си.

Всичко се свеждаше до четири въпроса: как можеше да се обясни предсказанието на числото, без да се изграждат хипотези за хипноза в стил „Манджурският кандидат“ или шесто чувство? Дали другото число в бележката, сумата от 289.87 долара, имаше някакво значение, освен заявеното — „цената да те открия“? А за какво му бе тази опция „с чек или в брой“, която звучеше като пародия на реклама за директен маркетинг? И какво бе нещото, което му звучеше така познато в името „Арибда“? Не можеше да си спомни, но бе сигурен, че се е сблъсквал с него. Той записа въпросите до другите си бележки.

След това разположи трите стихотворения последователно, според датата на марките върху пликовете им.

Първото нещо, което го порази, бе промяната в отношението. Игривият тон на двете съобщения в проза ставаше обвинителен в първото стихотворение и открито заплашителен във второто, а в третото — направо отмъстителен. Ако не се вземеше под внимание въпросът дали изобщо да го възприеме на сериозно, самото послание бе ясно: авторът (Х. Арибда?) заявяваше, че възнамерява да се разплати с Мелъри за негово минало деяние, свързано с пиенето му (като го убие?). Когато Гърни написа думата „убие“, вниманието му се върна на първия куплет от второто стихотворение:

Сега вече знаеше точното значение на думите, а то бе смразяващо просто: За живота, който си отнел, ще дадеш своя живот. Онова, което стори, ще ти бъде причинено на теб.

Не бе сигурен дали вълнението му го убеди, че е прав, или обратното — това, че бе прав, го бе накарало да потръпне възбудено; което и от двете да бе истината, той нямаше никакви съмнения. Това обаче не отговаряше на останалите му въпроси — само ги правеше по-неотложни и повдигаше нови. Заплахата за убийство просто заплаха ли беше, целяща единствено да причини болка чрез осъзнаването й, или обявяваше действително намерение? Какво имаше предвид авторът с думите „Правя онова, което съм направил“ от първия стих на третото стихотворение? Беше ли причинявал вече на някой друг онова, което сега възнамеряваше да стори на Мелъри? Или пък Мелъри бе извършил нещо заедно с друг човек, за когото авторът на писмата вече се бе погрижил? Гърни си отбеляза да попита Мелъри дали негов приятел, или познат е бил убит, нападнат или заплашван.