Джон Вердън - Намисли си число

— И къде се вписва това „разпадане“?

— Да убиваш, с цел да си създадеш и поддържаш чувство за всемогъщество, всъщност има един основен — и фатален — недостатък. Оказва се, че серийните убийства категорично не са подходящи като начин да се задоволи нуждата от абсолютен контрол. Може да се сравни с това да преследваш щастието, като пушиш опиат.

— Изпитват необходимост от все повече убийства?

— Все повече и все повече, а чрез тях получават все по-малко и все по-малко удовлетворение. Емоционалният цикъл става все по-напрегнат и все по-неудържим. Започват да се случват непредвидени събития. Подозирам, че нещо подобно се е случило тази сутрин. В резултат, вместо господин Дърмот, е бил убит полицаят. Неочакваните случки причиняват сериозни емоционални трусове у убиец, обсебен от желанието за пълен контрол. Това го разсейва и води до нови грешки. Той заприличва на кола с недобре балансиран карданов вал — когато достигне определена скорост, вибрациите стават прекалено силни и двигателят просто се разпада.

— Какво точно означава това — в конкретния случай?

— Убиецът започва да обезумява все повече. Става непредсказуем.

Обезумял. Непредсказуем. Ледената тръпка отново плъзна по тялото му — този път от стомаха към гърдите и гърлото му.

— Означава ли това, че положението ще стане по-лошо? — поинтересува се Клайн.

— В някои отношения ще е по-добре, в други — по-зле. Ако убиец, който е причаквал жертвите си на някоя тъмна алея с пикел, внезапно изскочи на „Таймс Скуеър“, размахвайки мачете, най-вероятно ще бъде заловен. Но много хора могат да изгубят живота си в този негов последен изблик.

— Смяташ, че нашето момче влиза в мачете-стадия? — Клайн изглеждаше по-скоро възбуден, отколкото притеснен.

На Гърни му призля. Мъжкарският тон, който използваха хората от правосъдната система, за да се защитят от ужаса на професията си, просто не вършеше работа в дадени ситуации. Тази бе една от тях.

— Да. — Простичкият отговор и равният тон на Холдънфийлд предизвикаха гробно мълчание в стаята.

Мина известно време, преди капитанът да запита с враждебност, която вече не изненадваше никого:

— И какво да правим в такъв случай? Да пуснем бюлетин за общодържавно издирване — търси се учтив мъж на около трийсет години с вибриращ карданов вал и мачете в ръката?!

Тези думи бяха посрещнати с крива усмивка от страна на Хардуик и гръмогласен смях, идващ от Блат.

Щимел заяви:

— Понякога големият финал е част от плана — и успя да привлече вниманието на всички, освен на Блат, който продължаваше да се смее. Чак след като той замлъкна, Щимел продължи: — Някой да помни случая на Дуейн Мъркли?

Никой не се обади.

— Ветеран от Виетнам — продължи Щимел. — Имал проблеми с Организацията на ветераните и въобще с властите. Имал също така злобно куче-пазач, порода акита ину, което изяло една от патиците на съседа му. Съседът извикал ченгетата. Дуейн мразел ченгета. Следващия месец кучето изяло бийгъла 13 13 Бийгъл — дребна порода ловджийско куче, зайчар. — Б.пр на съседа. Съседът застрелял кучето акита ину. Конфликтът ескалирал, случили се още куп неприятности. И един ден ветеранът взел за заложник съседа. Казал, че иска пет хиляди долара за застреляното куче или ще го убие. Пристигнали местните ченгета, после и специалният екип. Всички заели позиция около имота. Проблемът бил, че никой не погледнал досието на Дуейн. А той бил специалист по експлозивите. И по-точно — в монтиране и детониране с дистанционно управление на сухопътни мини.

Щимел замълча и остави аудиторията сама да си представи останалото.

— Да не искаш да кажеш, че копелето е вдигнало всички във въздуха?! — Блат бе впечатлен.

— Не всички. Шестима мъртви и шестима — с тежки наранявания.

Родригес се изнерви:

— И какъв точно е смисълът на тая история?

— Смисълът е, че той си купил компонентите за мините две години преди случая. Тоест, големият финал още в самото начало е бил част от плана му.

Родригес поклати глава.

— Не виждам връзката.

Гърни я виждаше и това го караше да се чувства още по-зле.

Клайн погледна към Холдънфийлд:

— А ти какво мислиш, Бека?

— Дали смятам, че нашият човек има големи планове за края? Възможно е. Знам едно…

Прекъсна я небрежно почукване по вратата. Тя се отвори и един униформен сержант прекрачи прага. Без да влиза навътре в стаята, той се обърна към Родригес:

— Сър? Извинявам се, че ви прекъсвам. Търси ви лейтенант Нардо от Кънектикът. Казах му, че сте на съвещание. Той обаче твърди, че е спешно и трябва да говори с вас веднага.