Джон Вердън - Намисли си число

Родригес извъртя очи.

— Вижте какво, ясно ми е, че „фантазия“ не е сред предпочитаните ви думи днес, но няма как да нарека това по друг начин!

— А защо да е толкова важно да се изпрати чек? — зачуди се Клайн.

— Парите като такива не са били от значение за убиеца. Спомнете си, че чековете не са били осребрени. Вярвам, че по пътя им до пощенската кутия на Грегъри Дърмот той е получавал достъп до тях. А именно това е искал.

— Това е искал? Какво имаш предвид?

— Какво друго, освен сумата и номера на сметката, има върху един чек?

Клайн се замисли само за миг:

— Името и адреса на притежателя на сметката?

— Точно така — каза Гърни. — Име и адрес.

— Но защо…

— Трябвало е да потвърди самоличността на жертвата. Все пак е разпратил хиляди писма. Само че всяка от потенциалните жертви би била убедена, че полученото писмо е лично и единствено до нея, от някой, който я познава много добре. Какво би станало, ако човекът просто изпрати плик с исканата сума вътре? Не би имал причина да пише името и адреса си. А пък убиецът няма как да го помоли специално да ги включи, това би развалило цялата постановка със „знам най-съкровените ти тайни“. Получаването на тези чекове е ловък и хитър начин да научи имената и адресите на отговорилите. Може би е успявал тайно да се добере до информацията от чековете в самата поща. Най-лесният начин да се отърве от тях в последствие би бил просто да ги върне в оригиналните им пликове и да ги пусне в пощенската кутия на Дърмот.

— В такъв случай би му се наложило да ги отваря на пара и да ги залепва отново.

Гърни сви рамене.

— Другият вариант е да е имал достъп до тях, след като Дърмот ги е отворил, но преди да ги изпрати обратно на подателите. В такъв случай не би му се наложило да използва пара и да ги запечатва отново. Но този вариант повдига други въпроси и проблеми. Ще се наложи да разберем навиците на Дърмот, да проверим уговорките му и хората, които евентуално имат достъп до дома му и т.н.

— Което — прогъгна Хардуик, — ни връща към моя въпрос, който личният ни Шерлок Холмс преди малко описа като „най-важния“. А именно, кои, по дяволите, са хората от този списък с единайсет хиляди кандидат-жертви?!

Гърни вдигна ръка в характерния за регулировчиците жест.

— Преди да се опитаме да отговорим на това, нека само да припомня на всички, че единайсет хиляди е просто предположение. Този брой е допустим от статистическа гледна точка, изпълним е и подкрепя теорията ни за числото 658. С други думи, върши работа. Но, както сержант Уиг отбеляза в самото начало, реалната бройка може да е между пет хиляди и петнайсет хиляди. Всяко количество в тези рамки би било достатъчно малко, за да е изпълнимо. Същевременно би било достатъчно голямо, за да доведе до откриването на поне няколко души, които са избрали на случаен принцип шестстотин петдесет и осем.

— Освен ако, разбира се, не тръскаш грешното дърво — посочи Родригес, — и всичките тези разсъждения не са просто грандиозна загуба на време.

Клайн се обърна към Холдънфийлд.

— Ти как мислиш, Бека? Напипахме ли нещо? Или просто поредното безплодно дърво?

— Смятам, че тази теория има някои наистина удивителни аспекти, но ще запазя крайното си мнение, докато не чуя отговора на въпроса, зададен от сержант Хардуик.

Гърни се усмихна, този път искрено.

— Той рядко задава въпрос, ако не е съвсем наясно с отговора. Нещо против да споделиш какъв е, Джак?

Хардуик разтри лицето си с длани — още един от непонятните тикове, които така бяха дразнили Гърни, докато работеха заедно по случая Пигърт. Това продължи няколко секунди, после той проговори:

— Ако обърнете внимание на най-важните характеристики, които са общи за всички жертви — тези, за които става въпрос в заплашителните стихотворения — вероятно бихте заключили, че имената им са в списък на хора с много сериозни проблеми с пиенето. — Той замълча. — Въпросът е какъв точно е този списък?

— С членове на Анонимните алкохолици? — предположи Блат.

Хардуик поклати глава.

— Няма такъв. Те наистина се отнасят много сериозно към тая работа с анонимността.

— А какво мислите за публичните регистри? — запита Клайн. — Арести за престъпления, извършени под влиянието на алкохол, присъди?

— Такъв списък може да бъде направен, но две от жертвите не биха се появили в него. Мелъри не е арестуван никога. Свещеникът педофил е бил задържан, но обвинението е за неморално поведение спрямо малолетен. В публичния регистър изобщо не се споменава за алкохол. Обаче бостънският детектив, с когото разговарях, ми каза, че покойният отец направил сделка в съда. Защитата твърдяла, че поведението му е резултат от алкохолизма му. В крайна сметка това обвинение за аморалност отпаднало, а той се признал за виновен за по-незначителната простъпка и постъпил за продължително лечение в клиника.