Джон Вердън - Намисли си число

— Да се поддава на какво? — Блат изтърси въпроса си, както правеше в повечето случаи, едновременно злобно и неразбиращо.

Холдънфийлд го изгледа безизразно, после се обърна към Клайн:

— От колко далеч трябва да започна?

— Вероятно няма да е зле да засегнеш някои основни моменти, като за начало. Поправете ме, ако греша — продължи той и огледа присъстващите, като очевидно не очакваше да бъде поправян, — но като изключим Дейв, никой от нас, останалите, няма практически опит със серийни убийци.

Родригес като че се канеше да възрази, но си замълча.

Холдънфийлд се усмихна, но в усмивката й нямаше никаква радост.

— Поне запознати ли сте с типовете серийни убийци, според Холмс?

Груповото мърморене и кимане край масата бяха, общо взето, утвърдителни. Само Блат, за пореден път, имаше въпрос:

— Шерлок Холмс ли?

Гърни не бе сигурен дали това е глупава шега — или просто глупаво.

— Роналд М. Холмс — малко по-съвременна и всъщност действителна личност — отвърна Холдънфийлд с прекалено мил тон, който според Гърни не й подхождаше. — Холмс категоризира серийните убийци според мотивацията им: 1) — направлявани от въображаеми гласове; 2) — изпълняващи мисия да очистят света от някаква неприемлива група хора — черни, хомосексуалисти и всякакви други; 3) — такива, които целят абсолютна власт; 4) — търсачи на силни усещания, които постигат пълно удовлетворение единствено от убийство; и 5) — сексуалните убийци. Всички те обаче имат една обща черта…

— Всичките са скапани откачалки! — прекъсна я Блат със самодоволна усмивка.

— Добър опит, следовател — продължи Холдънфийлд с отровна сладост в гласа, — но общото помежду им е всъщност ужасното вътрешно напрежение. Когато убиват, те временно се чувстват облекчени. За кратко напрежението изчезва.

— Нещо като… когато правиш секс?

— Следовател Блат — гневно възкликна Клайн, — би било добра идея да изчакате с въпросите си, докато Ребека не приключи с обяснението си!

— Въпросът му всъщност е доста уместен. Оргазмът наистина облекчава сексуалното напрежение. Но все пак, поне при нормалните хора, не създава засилваща се зависимост, която да изисква все по-чести оргазми на все по-висока цена. Вярвам, че с тази си особеност серийните убийства приличат по-скоро на наркотичната зависимост.

— Зависимост към убийствата — бавно и замислено произнесе Клайн, сякаш пробваше как би звучало като заглавие в пресата.

— Драматичен израз — бе коментарът на Холдънфийлд, — но има известна доза истина в него. Серийният убиец живее в свой измислен свят — в много по-голяма степен, отколкото това важи за обикновените хора. Възможно е да се вписва нормално в обществото. Но не изпитва удовлетворение от обществения си живот, нито се интересува от реалните събития в живота на околните. Живее единствено заради фантазиите си — фантазии за контрол, власт, наказание. За него тези измислици представляват свръхреалност — свят, в който той се чувства важен, всемогъщ и жив. Някакви въпроси дотук?

— Аз имам един — заяви Клайн. — Създаде ли си вече мнение към кой тип серийни убийци принадлежи нашият?

— Да, но първо бих се радвала да чуя какво ще каже детектив Гърни по въпроса.

Гърни подозираше, че честното й професионално изражение е точно толкова фалшиво, колкото и усмивката й.

— Мъж с мисия — отговори той.

— Който се е заел да отърве света от алкохолиците? — Клайн звучеше едновременно заинтригуван и скептичен.

— Мисля, че „алкохолик“ е само част от определението за потенциалните жертви. Сигурен съм, че има още нещо, което определя именно тях като цел.

Клайн отвърна с уклончиво изсумтяване:

— За да разширим профила, как би описал извършителя, освен „мъж с мисия“?

Гърни реши да върне жеста отпреди малко:

— Имам няколко идеи, но с удоволствие бих чул предложенията на доктор Холдънфийлд, преди да ги споделя.

Тя сви рамене, след което заговори бързо и делово:

— Около трийсетгодишен, бял мъж, с висок коефициент на интелигентност, няма приятели, няма нормални сексуални връзки. Учтив, но дистанциран. Почти със сигурност е имал проблемно детство, през което го е сполетяла някаква травма, която влияе на избора му на жертви. Тъй като те са мъже на средна възраст, възможно е случката да включва баща му и едипова връзка с майка му…

Блат я прекъсна:

— Да не казвате, че тоя тип буквално… искам да кажа, да не предполагате… с майка му?

— Не е задължително. Става въпрос за фантазия. Той живее в и заради своя измислен свят.