Джон Вердън - Намисли си число

Гърни стигна до пощенската кутия навреме, за да предаде плика на Ронда, която заместваше обичайния пощальон — Бакстър — два пъти седмично. Когато се върна през пасището в къщата, въодушевлението му вече бе помрачено от пристъп на съжаление. Разкаянието неизменно следваше редките случаи, в които действаше импулсивно. Спомни си за петте съобщения.

Първото бе от галерията в Итака:

„Дейвид, обажда се Соня. Трябва да поговорим за проекта ти. Нищо лошо не е станало, напротив — всички новини са добри, но трябва да се чуем наистина много, много скоро. Ще съм в галерията до шест довечера, а можеш да ми се обадиш и по-късно у дома.“

Второто беше от Ранди Клам, който звучеше силно превъзбуден:

„Опитах се да ви открия на мобилния, но той не беше включен. Намерихме няколко писма в къщата на Шмит. Иска ми се да ги погледнете — да видите дали ви изглеждат познати. Явно Ал е получил няколко шантави стихотворенийца по пощата, но не е искал жена му да ги види. Беше ги скрил на дъното на кутията си с инструменти. Дайте ми номер на факс и ще ви ги изпратя. Ще съм ви задължен.“

Третото беше от Джак Хардуик от Бюрото за криминални разследвания. Отношението вече не бе просто неучтиво, а по-скоро граничеше с нервна криза:

„Ей, Шерлок, носи се слух, че твоят човек е драснал още две резки на приклада си. Вероятно си бил твърде зает, за да споменеш за това на старото си приятелче. Аз — явно съм се бил побъркал — за кратко си помислих, че е под достойнството на господин Скапания Шерлок Гърни да отдели време да звънне на скромния Джак Хардуик. Но ти, разбира се, не си такъв, нали? Трябва да се засрамя! И за да ти покажа, че не тая лоши чувства, се обаждам да ти съобщя за сбирката, планирана за утре. От БКР ще изнесат доклад за напредъка по случая Мелъри, ще се обсъдят и последните събития и как случаите в Бронкс и Содъртън ще се отразят на насоката на разследването. Капитан Род ще е домакин на тая срещичка. Окръжният прокурор е поканен и без съмнение, ще покани и теб. Просто си помислих, че би желал да знаеш от по-рано. В края на краищата, за какво са приятелите?!“

Четвърто бе обаждането от Клайн, което Хардуик бе предсказал. Не беше точно покана. Обичайната енергичност в гласа му бе изместена от нервна възбуда:

„Гърни, какво, по дяволите, става с мобилния ти телефон?! Опитахме се да се свържем направо с теб, после пробвахме и чрез полицията в Содъртън. Казаха, че си тръгнал оттам преди два часа и половина. Казаха също така, че си имаме работа с убийство номер три — същият извършител. Това е доста важен факт, не мислиш ли? Нещо, за което трябваше да ми се обадиш, може би? Трябва да говорим веднага ! И да се вземат определени решения. Необходимо ни е всяко късче информация, с което разполагаш! Утре по обяд има среща в БКР. Това е основен приоритет. Обади ми се в момента, в който чуеш това съобщение!“

Последното беше от Майк Говацки:

„Само исках да ви кажа, че изровихме куршума от онази дупка в стената на кухнята. Наистина е от 38-ми калибър, точно както казахте. Освен това направихме още едно малко откритие, след като си тръгнахте. Проверявахме пощенската кутия — да не е останало още някое от тия любовни писъмца с червеното мастило — и открихме мъртва риба. В пощенската кутия. Не споменахте мъртвата риба да е част от модела на поведение на убиеца. Съобщете ми, моля, ако означава нещо. Не съм психолог, но бих казал, че нашият извършител е пълно куку! Това е засега. Прибирам се вкъщи да поспя малко.“

Риба?

Върна се обратно в кухнята, отиде до масата и погледна отново бележката на Маделайн:

„Отивам на йога, 9:00 сутринта. Ще се върна преди бурята 5 съобщения. Рибата камбала ли е?“

Защо бе попитала именно това? Той погледна стария стенен часовник над кухненския плот. Девет и половина. Светлината, която влизаше през френските прозорци, бе ледена и сива — подхождаше повече на ранно утро или сумрака преди здрач. Ще се върна преди бурята. Наистина изглеждаше, сякаш ще вали — може би сняг; дано не беше леден дъжд. Тоест, щеше да се прибере до десет и половина, може би дори десет, ако се притеснеше за пътищата. Тогава щеше да я попита за камбалата. Всъщност Маделайн не беше от притеснителните, но си имаше едно наум за хлъзгавите шосета.

Тъкмо се връщаше към кабинета, за да отговори на обажданията си, когато отговорът го порази с простотата си. Мястото на първото убийство бе градът Пиъни (Божур) и убиецът бе оставил божур до тялото на следващата жертва. Мястото на второто убийство бе малък район в Бронкс — „Флаундър Бийч“. Плажът на камбалите. Предположението на Маделайн, че на третото местопрестъпление ще има оставена риба, бе равносилно на прозрение — типично за нея. Тя почти никога не грешеше.