Автор неизвестен - Брихадараняка упанишада

4. Яджнавалкя отвърна: „Ти си ми скъпа и говориш за това, което ми е скъпо. Ела и седни, аз ще ти обясня, а ти мисли над това, което ти обяснявам.“

5. Той каза: „Наистина, не заради съпругът е любим съпругът, а заради атма е любим съпругът; наистина, не заради съпругата е любима съпругата, а заради атма е е любима съпругата; наистина, не заради синовете са любими синовете, а заради атма са любими синовете; наистина, не заради богатството е любимо богатството, а заради атма е любимо богатството; наистина, не заради познанието е любимо познанието, а заради атма е любимо познанието; наистина, не заради властта е любима властта, а заради атма е любима властта; не заради световете са любими световете а заради атма са любими световете; наистина, не заради съществата са любими съществата, а заради атма са любими съществата; наистина, не заради боговете са любими боговете, а заради атма са любими боговете; наистина, не заради всичко е любимо всичко, а заради атма е любимо всичко. Наистина, атма трябва да се чува, да се мисли за него, да се усеща, о, Майтрейи; наистина, като се слуша, мисли за атма, като се познае той, познава се всичко.

6. Знанието изоставя този, който приема знанието за различно от атма; властта изоставя този, който приема властта за различна от атма; световете изоставят този, който приема световете за различни от атма; боговете изоставят този, който приема боговете за различни от атма; съществата изоставят този, който приема съществата за различни от атма. Това знание, тази власт, тези светове, тези богове, всичко това е атма.

7. Както при биенето на барабана не могат да се възприемат външните звуци, но чрез възприемането на барабана или на биещия барабана се възприема и звука,

8. Както при тръбенето с раковина не могат да се възприемат външните звуци, но чрез възприемането на раковината или на тръбящия с раковина се възприема и звука,

9. Както при свиренето с вина не могат да се възприемат външните звуци, но чрез възприемането на вината или на свирещия с вина се възприема и звука,

10. Както при огън от сурови дърва излизат едно след друго кълба с дим, о, Майтрейи, с дъха на това велико същество са излезли Ригведа, Яджурведа, Самаведа, Атхарвангираса, итихаса, пураните, науките, упанишадите, шлоките, сутрите, анувякхяните, вякхяните. Всички те са излезли с неговия дъх.

11. Както океанът е вместилище на всички води, както кожата е вместилище на всички докосвания, както носът е вместилище на всички миризми, както езикът е вместилище на вкусове, както окото е вместилище на всички форми, както ухото е вместилище на всички звуци, както умът е вместилище на всички желания, както сърцето е вместилище на всички знания, както ръцете са вместилище на всички действия, както задният проход е вместилище на всички отделяния, както половият орган е вместилище на всички удоволствия, както краката са вместилище на всички пътувания, както речта е вместилище на всички веди.

12. Както хвърлена във водата бучка сол се разтваря и не може вече да се извлече от нея, обаче всяка част от водата е солена — наистина, Майтрейи, по същия начин това велико същество е вечно, безкрайно, същността му е познание. То възниква от тези елементи и изчезва в тях; няма съзнание след смъртта, така казвам аз.“ — каза Яджнавалкя.

13. Тогава Майтрейи рече: „Ти ме обърка, господарю, с тези думи: няма съзнание след смъртта.“ Той отвърна: „Наистина, няма нищо объркващо в моите думи; те са достатъчни, за да се разбере.

14. Защото там, където има двойственост, там един помирисва друг, там един вижда друг, там един чува друг, там един говори на друг, там един мисли за друг, там един познава друг. Но когато всичко за него е станало «аз» [атма], как и кого може той да помирише, как и кого да види, как и кого да чуе, как и на кого да говори, как и за кого да мисли, как и кого да познае? Как може да познае този, чрез когото познава всичко; как може да познае познаващия, о, Майтрейи?“

19. Или, когато спи без сънища [дълбоко] и не знае нищо, той минава през седемдесет и две хиляди канала, наречени хита, минаващи от сърцето към перикарда, и се установява в перикарда. И той почива като младеж, или като велик цар, или като велик брахман, достигнал върховно блаженство.

20. От този атма изтичат всички прани, всички светове, всички богове, всички същества — така, както паякът изпълзява чрез паяжинката, както от огъня излизат искрички. Неговото тайно значение е същност на съществуващото. Праните са съществуващото, а той е тяхната същност.