lovech - Otveten udar

- Нещо се е прецакало, ето какво не е наред - добави Шлезингьр. - Къде, по дяволите, са всички хора?

- Точно затова сме тук, за да разберем - отсече лейтенант Билингс, с което сложи точка на размяната на остроумия. - Вече сме в играта, тъй че нека сведем приказките до минимум.

- Тъй вярно, сър - отвърнаха мъжете, а Билингс се доближи до Русо, който държеше под око отдалечения край на пътя през оптичния мерник на своята карабина М4.

- Какво мислиш, Джими? - попита го Билингс.

- Мисля, че е прекалено тихо - отговори Русо, отпускайки оръжието си.

- Може да е засада.

- Не мисля. Ако някой смяташе да ни атакува, вече щеше да го е направил.

- Тогава какво става, по дяволите? Къде са всичките селяни?

Русо провери още веднъж предпазителя и каза:

- Не зная, но имам чувството, че не искам и да разбера. Това село не е наш проблем. Тук сме, за да проверим как са трима американски хуманитарни служители, така че нека го направим и да се омитаме.

Билингс обходи с поглед напуканите, избелели от слънцето фасади на построените с глинени тухли къщи, подредени по протежение на тясната уличка. Вратите и прозорците на някои от тях зееха широко отворени. Той се съгласи:

- Добре. Ето какво ще направим. С отряд „Алфа“ отиваме в сградата, която мисионерите използват като медицински пункт. Ти и отряд „Браво“ претърсете къщите, но без ритници по вратите. Ако намерите отворена врата и никой не отвърне на учтивото почукване, влезте вътре и огледайте. Кажи им да не пипат нищо. Среща тук след петнайсет минути. Ясно?

- Тъй вярно, сър. След петнайсет минути - отвърна Русо и се обърна към хората си: - Чухте заповедта. Да тръгваме.

Единият от страйкърите последва отряд „Браво“ по главната улица, а другият тръгна след Билингс и хората му, които се запътиха към овехтяло ниско здание на следващата пресечка, наподобяващо училище или административно учреждение.

- Окръжно полицейско управление - прочете избелялата табела над входа редник Майк Родригес от северен Ню Йорк. Той бе единственият в отряда, освен Русо, който имаше известни приложими познания по арабски.

- Защо не влезем да поогледаме? - предложи Стоукс. - Това е държавно учреждение. Вътре може да намерим официална информация.

- Не сме упълномощени нито да влизаме, нито да търсим официална информация - сряза го Билингс. - Тук сме на военна разузнавателна мисия. Ако видим отворена врата, можем да влезем, но ако вратата е затворена, няма да нахлуваме…

Преди Билингс да довърши изречението, Купър натисна с масивното си рамо разнебитената очукана врата и тя с пукот излезе от пантите. Всички насочиха очи към него и той отвърна с усмивка:

- Забравили са да заключат.

- Да бе - отвърна Бигинс. - Следващият, който се опита да направи нещо подобно….

Лейтенантът не можа да довърши заканата си, защото от вътрешността на зданието ги блъсна непоносима смрад.

- Исусе - възкликна Шлезингър. - Тези хора не знаят ли, че трябва да си изхвърлят боклука навън?

Билингс - човек твърде добре запознат с миризмата на смъртта - беше наясно, че отвътре не вони на боклук.

- Купър, Родригес, Шлезингър и Стоукс, влизате вътре с мен. Останалите останете на пост тук и си отваряйте очите. Скоро може да се разхвърчат лайна от вентилатора.

- Ако съдя по миризмата, май вече са се разхвърчали - подметна един риж редник от Юта, който приведе оръжието си в бойна готовност и зае позиция.

Заровили носове в бронежилетките си, Билингс и хората му влязоха вътре. След като видя, че чакалнята е празна, Купър ритна вратата на потъналата в пълен мрак канцелария и останалите го последваха. От всички посоки се разнесе: ,,Чисто… чисто… чисто“. Членовете на отряда обиколиха помещението, светейки си с тактическите фенери „Шур Файър“, закрепени на карабините им М4 върху релси „Пикатини“.

Съвсем скоро стана ясно защо в стаята е тъмно. Прозорците бяха напълно покрити с тежки вълнени одеяла.

Родригес стрелна с озадачен поглед Шлезингър и прошепна:

- Да не би да са се опитали да си направят завеси?

Шлезингър прокара лъча на фенера си по ръба на едно от одеялата и в отговор сви рамене.

- Защо им е било да затъмняват прозорците тук, насред нищото?

- Може би са искали да скрият нещо.

- Или да се скрият от нещо.

Билингс не го беше грижа за какво са одеялата.

- Смъкнете ги - заповяда той. - Да пуснем малко светлина.

Стоукс и Купър пристъпиха към прозорците и започнаха да смъкват одеялата. В стаята нахлу светлина. В този момент Шлезингър погледна нагоре и промълви със задавен глас: