lovech - Otveten udar

- Дами и господа - започна президентът. - Изглежда, че имаме доста натоварен дневен ред, така че бих искал да започнем веднага Моля всички да заемат местата си.

Присъстващите се вслушаха в призива и в залата настъпи унило затишие. Президентът кимна на председателя на Съвета на началник-щабовете на американските въоръжени сили генерал Ханк Кърът.

- Благодаря ви, господин президент - отвърна Кърът, който се изправи и започна обръщението към залата. - Преди два дни военнослужещи от Трета мотострелкова бригада „Ароухед” на Втора пехотна дивизия на американската армия, базирана във Форд Луис, щата Вашингтон, и в момента дислоцирана в Мосул, Ирак, реагирала на сигнал, според който трима американски християнски хуманитарни служители внезапно са прекратили контактите с организацията си и са в списъка на изчезналите. След като стигнали до отдалеченото село край границата със Сирия, където са били базирани служителите, войниците се натъкнали на нещо невиждано до сега. Обобщен доклад по случая ще направи полковник Майкъл Тренбърг, ще кажа, че той е ръководител на Военномедецинския научноизследователски институт по заразни болести във Форт Детрик, щата Мериленд. Повикахме го, защото в института се намира водещата лаборатория на Департамента на отбраната за разработка на медицински контрамерки, ваксини, лекарства и диагностични инструменти за защита на американските въоръжени сили от агенти на биологично оръжие и естествено възникващи заразни болести. Като изключим Центъра за превенция и контрол на болестите в Атланта, единствено институтът разполага с лаборатория за биосигурност от четвърта степен в страната. Това дава възможност на екипа на полковник Тренбърг да изследва високорискови вируси в максимална биологична изолация. Мисля, че с това изчерпах представянето. Полковник Тренбърг?

- Благодаря, генерал Кърът - каза Тренбърг, който беше висок, около шейсетгодишен мъж с посивяла коса. Той взе цифрово дистанционно управление от заседателната маса, натисна едно копче и двата плазмени екрана в предната част на залата светнаха. На тях се появи логото на Военномедицинския научноизследователски институт по заразни болести.

- Филмовият материал, който ще видите, е заснет преди малко повече от една седмица в Северен Ирак от споменатите хуманитарни служители на християнската организация “Милосърдие без граници“, базирана във Фресно, щата Калифорния. Тримата са били изпратени да работят в селцето Асалаам, намиращо се на около сто и петдесет километра югозападно от Мосул. След като дълго време не установили контакт с централния щаб на организацията в Багдад, била потърсена помощ от американските военнослужещи. Вследствие на това отряд на мотострелковата бригада е бил изпратен на разузнавателна мисия, за да събере сведения за положението на служителите. Същите военнослужещи са се натъкнали на въпросния филм. Съкратихме го до най-същественото, но трябва да ви предупредя, че кадрите не са никак приятни за гледане.

Тренбърг натисна друго копче на дистанционното и седна на стола си.

Всички присъстващи в залата загледаха съсредоточено екраните, на които млада хуманитарна служителка на не повече от двайсет и две години описваше странна грипоподобна болест, появила се в селото. На втория ден обаче и момичето, и неговите двама колеги вече били повалени от болестта и твърде слаби, за да продължат филмирането.

- Предполагаме - обясни Тренбърг, - че оттам насетне със заснемането се е заел някой от селяните, работил с хуманитарните служители в мисията им.

Филмът показваше разпространението на болестта из селото. Заразените биваха физически ограничавани. Впоследствие всички пациенти показваха изключително агресивно поведение, като много от тях се опитваха да хапят болногледачите си и всеки, който им се изпречи на пътя. Мнозина също така проявяваха повишена сексуалност. Оплакваха се от тежка форма на безсъние и главоболие. Бяха свръхчувствителни към миризми и по-конкретно към чесън, и демонстрираха непоносимост към собственото си отражение в каквато и да било повърхност - от огледало до подлога. Изглежда, страдаха от хидрофобия и биваха изцяло поддържани с помощта на интравенозни системи. При това, останалите няколко налични банки явно е трябвало да бъдат скрити под хавлиени кърпи, тъй като при вида на каквато и да било течност, напомняща вода, пациентите изпадаха в ярост, гърлата им се подуваха и не можеха да дишат. Бяха свръхчувствителни към светлина и кожата им беше добила доста странна бледнина. Последните кадри показваха хуманитарните служители в последния стадий на болестта.