lovech - Otveten udar

- А Ага Хан? Къде се намира?

Рейбърн се поколеба за миг и после посочи в обратната посока:

- Вдясно от витража има стълба, която води до камбанарията. По средата и ще видиш статуя на свети Никлаус фон Флюе.

- Светецът е покровител на Швейцария - сети се Харват.- Колко уместно. И после?

- Той държи броеница в ръката си. Като я дръпнеш леко надолу, ще се отвори врата. Тя води към втория етаж на манастира. Покоите на Ага Хан са в дъното.

- Има ли друг път до там?

- Да, но ще ти трябва много висока стълба.

Харват нямаше намерение да се катери по високи стълби, за да стигне Ага Хан. Поглеждайки към таймера на часовника си, той хвърли детонатора на Шрьодер и каза:

- Имаме по-малко от две минути. Вие тримата намерете Токай. Ако Рейбърн откаже да ни сътрудничи, гръмнете му топките.

- Чакай малко - спря го Шрьодер. - Мислех, че дойдохме да освободим заложника. Къде отиваш?

Колкото важен да беше Емир, Харват не можеше да изпусне възможността да се добере до самия Ага Хан.

- Исам да видя човека, който стои зад всичко това.

- Не можеш да отидеш сам. Нека първо освободим заложника. След това ще ти пазим гърба - предложи Шрьодер.

- Нямаме време за приказки. Вземете Емир и ще се срещнем отвън.

Шрьодер осъзна, че спорът с Харват няма да доведе до нищо, затова само кимна и тръгна към приземния етаж.

Харват откри вратата в края на коридора, където гладки каменни стъпала водеха нагоре. При статуята на свети Никлаус той дръпна броеницата и фигурата се отдръпна назад, откривайки тесен вход към втория етаж.

На пост пред покоите на Ага Хан в дъното на украсения със стенописи коридор стояха двама плещести пазачи с вид на бивши военни, които напомняха на Харват за охранителите на ,,Сотбис” в Париж.

- Ти пък кой си? - излая единият от мъжете с отчетлив американски акцент и зае позиция за стрелба, насочвайки оръжието си към Харват.

- ШНП - отвърна Харват, използвайки съкращението на военния жаргонен термин ,,Шибано ново попълнение”. - Рейбърн ви иска и двамата в трапезарията за спешна среща. Дойдох да ви заместя.

- Никъде не отивам, докато Рейбърн сам не ми нареди.

- Ти да не си единственият без радиостанция тук, бе? - скастри го Харват. - Не знаеш ли какво се случи току-що навън? Не си ли чул, че всички са свикани на инструктаж?

- Да, ама…

- Какво ,,ама”, бе, задник? Бях на онзи самолет отвън, който сега е горяща развалина, така че, ще ме прощаваш, ама не ми е до празни приказки с такива като теб.

- Може би най-добре да отидем в трапезарията - предложи другият часови.

- Майната му. Докато не го чуя от Рейбърн, не тръгвам никъде.

- Както искаш - отговори Харват, след което им обърна гръб и тръгна обратно по коридора. ,,Дотук беше с плана да превземеш мястото без един изстрел”, помисли си той, докато подготвяше за стрелба своя ,,Хеклер и Кох”.

- Чакай малко - каза часовият, тъкмо когато Харват се готвеше да се обърне и да натисне спусъка. - И без това вече съм в черния списък на Рейбърн. Не искам повече проблеми. А и чаша кафе ще ми дойде добре.

Харват отпусна пръста си, който беше на спусъка и внимателно свали оръжието. Дотук добре.

ГЛАВА 75

Щом охранителите изчезнаха зад статуята на свети Николас, Харват се приготви да отвори с ритник вратата към покоите на Ага Хан. В последния момент обаче се спря и реши да пробва дръжката - беше отключено. Той зареди пистолета си, бутна вратата с върха на кубинката си и влезе вътре предпазливо.

Точно както и останалата част на манастира, стаите на Ага Хан бяха пищно обзаведени. Дебели кадифени завеси покриваха плътно прозорците, а настолни лампи в стил ,,Тифани” хвърляха в стаята приглушена оранжева светлина. В камината горяха дърва, акуратно подредени под формата на буквата ,,А”. Мястото беше изпълнено с миризма на книги и плесен.

В дъното на голямата всекидневна, която приличаше повечето на кабинет или библиотека, Харват завари Ага Хан седнал зад масивно дървено бюро, покрито с ръкописи и древни свитъци папирус. Телевизорът с плосък екран зад гърба му беше настроен на една от денонощните новинарски телевизии.

Облечен с карирана риза и панталони цвят каки, Ага Хан никак не отговаряше на стереотипа за мюсюлмански духовен водач. Нямаше я нито типичната надиплена роба, нито дългата неподдържана брада. Беше леко пълен и плешив, което придаваше измамно кротък вид и той приличаше по-скоро на някой дядо, отколкото на фанатично богат международен играч. Истинският му характер обаче се прояви, когато той вдигна глава и заговори. Роден в изгнание, Ага Хан беше възприел изцяло западната култура и резките му думи бяха произнесени с чист британски акцент.