Ан Леки - Милостта на Калр

Един час беше твърде много. Щяхме или да се удавим, настигнати от растящите сфери вода, която помпата на водопада продължаваше да изтегля от езерото, или да се задушим. Не бях успяла да спася Баснааид. Бях предала и убила сестра ѝ, а сега, след като бях дошла тук с надежда да я компенсирам поне малко, бях причинила и нейната смърт. Не я виждах. Не виждах почти нищо, заслепена от болката в рамото. Виждах само „Мечът на Атагарис“ и сребристочерния блясък на водното кълбо, към което се носехме.

Щях да умра тук. „Милостта на Калр“, Сейварден, Екалу, медиката и целия екипаж ги нямаше. В това бях сигурна. Корабът никога не би мълчал така, ако имаше избор.

В същия миг беззвездната, бездънна чернилка на портал зейна току отвъд купола и „Милостта на Калр“ се появи, безразсъдно близо до станцията, а аз чух Сейварден да ми казва как няма търпение да я смъмря веднага щом се озова в безопасност.

— Изглежда, „Мечът на Атагарис“ се придвижва през портал — продължи бодро тя. — Надявам се да не излезе от него там, където току-що бяхме ние. Възможно е случайно да съм изхвърлила голямо количество мини точно преди да се разкараме.

Бях почти сто процента сигурна, че страдам от сериозен кислороден глад и халюцинирам, поне докато половин дузина обезопасени с кабели Амаат не хванаха второстепенния от „Мечът на Атагарис“ и не ни изтеглиха през дупката, която бяха изрязали в купола, а оттам в една от совалките на „Милостта на Калр“.

Веднага щом се озовахме в совалката зад затворени люкове, побързах да се уверя, че Баснааид е добре. Помогнах ѝ да се върже в едно от креслата и пратих една Амаат да се грижи за нея. Тизаруат също беше добре, ако не броим, че повръщаше от стреса и микрограви- тацията. Бо Девет ѝ държеше торбичката, готова да сложи корективи на разкървавения ѝ нос и счупените ребра. Погрижих се капитана Хетнис и нейният второстепенен да бъдат вързани здраво. Чак тогава позволих на медиката да ми съблече куртката и ризата, да намести с помощта на една Амаат костите в рамото ми и да го обездвижи с коректив.

И чак когато болката утихна си дадох сметка колко силно съм стискала зъби. Колко напрегнати са били всички мускули в тялото ми и колко зле се е отразило това на крака ми. „Милостта на Калр“ не ми беше казал нищо изрично, но и нямаше нужда — показваше ми образи и емоции от моите Калр, които помагаха с последния етап на евакуацията в Долната градина (Уран също се бе включила, възползвайки се от опита си с микрогравитацията, натрупан при пътуването ни от планетата), препращаше ми данни за Амаат на Сейвар- ден и за самата Сейварден. Мрачната загриженост на медиката. Болката, срама и себеомразата на Тизаруат. Изтеглих се тромаво с една обездвижена ръка покрай Тизаруат, докато Бо Девет слагаше корективи на нараняванията ѝ. Нямах си вяра да спра и да говоря с нея.

Затова продължих напред, към Хетнис и нейния второстепенен, които седяха овързани в креслата си. Наблюдавани от моите Амаат. И капитаната, и сегментът бяха обвити от сребристото сияние на телесна броня. На теория „Мечът на Атагарис" все още можеше да излезе през портал близо до станцията и да ни нападне. На практика, дори да се беше разминал със заложените от Сейварден мини — които биха предизвикали минимални щети по корпуса му и нищо повече, — нямаше начин да ни нападне, без да нападне и своята капитана.

— Изключи бронята си, капитана — казах аз. — Ти също, Атагарис. Знаете, че тя няма да спре моите куршуми, а не можем да лекуваме нараняванията ви, до- като сте с броня.

„Мечът на Атагарис“ изключи бронята си. Медиката се придърпа покрай мен с коректив в ръка и се намръщи още повече, като погледна ранената му китка.

— Да ти го начукам — беше единственото, което каза капитана Хетнис.

Все още държах пресгерския пистолет. Капитана Хетнис беше на повече от метър от корпуса на совалката, а и лесно щяхме да го закърпим, ако го пробиех с куршум. Намерих опора в едно от креслата наблизо и я прострелях в коляното. Тя изпищя, а второстепенният се опита да скъса каишите си, но неуспешно.

— Капитана Хетнис, отнемам ти командването — казах веднага щом медиката ѝ сложи коректив, а моите Амаат уловиха разлетелите се сферички кръв. — Имам пълното право да те застрелям в главата след случилото се днес. Не обещавам, че няма да го направя. Ти и всичките ти офицери сте арестувани. „Мечът на Атагарис“, незабавно ще изпратиш всички хора от екипажа си на станция Атоек. Невъоръжени. След това ще изключиш двигателите си и ще прибереш второстепенните си сегменти в пашкули до следващо нареждане. Капитана Хетнис и всичките ти лейтенанти ще бъдат прибрани в консервационни пашкули на станция Атоек. Ако отправиш заплаха към станцията, към кораб или граждана, офицерите ти ще умрат.