Неизв. - Уилям Пол Йънг Кръстопът

Беше Кларънс, застанал на прага с топла усмивка и цветя за Маги. Вълната от доволство я обля отвътре и Тони за кратко затвори очи и въздъхна дълбоко. Толкова много беше пропуснал или изгубил заради стените, които бе изградил в себе си.

- Няма да те целувам - прошепна Маги. - Знаеш кой е тук.

Кларънс се засмя.

- Е, тогава просто ми кажи, когато си иде. За да наваксаме.

- Сложила съм номера ти на бързо набиране - отвърна Маги и се изкиска.

- Еха, какво подушвам? - възкликна Кларънс. - Прясно опечен ябълков пай. Ухае също както ухаеше маминият. Имаш ли сладолед?

- Разбира се, Тиламук „нила“ става ли?

- Идеален е. - Кларънс се настани край масата, а Маги отряза повече от щедро парче от пая и сложи отгоре голяма буца сладолед. - Ако наминавам по-често оттук, ще се наложи да удвоя тренировките, но пък ако паят е толкова вкусен, колкото е апетитен ароматът му, заслужава си.

Маги му подаде чинията с пай и голяма лъжица и го изчака да изяде първата хапка. Кларънс реагира с почти детски възторг. - Маги, това е великолепно! Хич не ми се ще да призная, но паят ти е по-вкусен от този на мама.

Маги засия.

- От вас двамата ми се повдига - намеси се Тони. - Какви са тия лиготии и излияния? Пфу!

- Тони те поздравява - каза с усмивка Маги.

- Здравей, Тони - отвърна Кларънс и също се усмихна на Маги. После си отчупи още една хапка от пая, сложи я в устата си и започна да я дъвче бавно, наслаждавайки се на вкуса й.

- Здравей, Кларънс. - Моли, която се връщаше от задния двор, където Каби беше на пикник, прегърна полицая и седна на масата при него. - Какво става?

- Идваш в точния момент - каза Маги, която поставяше сладолед върху своето парче пай. - Тъкмо се канехме да преминем към съществената част.

Кларънс отново се обърна към Маги и заговори с по-сериозен тон:

- Тони, искам да те помоля за една голяма услуга.

- Казва, че е съгласен, защото и той иска да те помоли за голяма услуга - отвърна Маги.

- Би могла да целунеш Кларънс - предложи Тони, - за да му обясня сам какво искам, без да се’ налага да му предаваш. Така може би ще е по-лесно.

- Шегуваш ли се? - отвърна Маги. - И да ме оставите извън играта? Няма да стане! Колкото и идеята да целуна Кларънс да е съблазнителна, няма да се възползвам, благодаря ти. Ако двамата ще заговорничите, аз трябва да слушам, за да съм наясно с всичко. Хайде, ти си пръв, Кларънс.

- Тони, нямам право да искам от теб това, което ще поискам - започна Кларънс, - не знам дори дали нещо подобно е възможно, затова преди да ти кажа каквото и да било, моля те, знай, че не очаквам от теб непременно да го направиш. Това, че и ти ще поискаш услуга от мен, по никакъв начин не бива да те задължава да изпълниш моята молба. Изяснихме ли се?

- Казва, че му е кристално ясно, но е на мнение, че трябва да изчакаш и първо да чуеш каква услуга ще ти поиска той.

- Не ме е грижа - отвърна Кларънс. - Щом Маги участва, и аз съм вътре. - Той направи пауза. - Не е нещо незаконно, нали?

- Не смята, че е незаконно.

- Не смята, че е незаконно? - обади се Моли.

- Това все пак… е някакво успокоение - въздъхна полицаят. - Ето за какво бих желал да те помоля аз, но преди това да напомня, че си свободен да ми откажеш, за което няма да ти се сърдя.

Двете жени и Тони забелязаха как този силен мъж видимо се опитваше да овладее емоциите си, нещо, което, изглежда, не му се случваше често. Маги се пресегна и хвана ръката му, което почти го довърши, но той все пак съумя да възвърне самообладанието си и след като прочисти гърлото си, с леко сипкав глас, продължи:

- Майка ми страда от болестта на Алцхаймер. Преди няколко години бяхме принудени да я заведем в дом, където да се грижат за нея денонощно, защото ние нямахме тази възможност. Всичко след това се разви толкова бързо, много по-бързо, отколкото някой от нас бе очаквал. Аз бях в друг щат на обучение, когато тя изобщо изгуби връзка с нас.

- Много съжалявам, Кларънс - каза Моли и хвана другата му ръка.

Той вдигна поглед, в очите му проблясваха сълзи.

- Не успях да си поговоря с нея като за последно. Просто изведнъж спря да ме разпознава, в очите й зейна празнина, която ми се ще да мога да запълня по някакъв начин. Тони - продължи той, - просто напоследък не спирам да мисля… ако Маги я целуне… не е ли възможно да се прехвърлиш в нея, да я откриеш и да й предадеш някакво послание от мен, да й кажеш, че ми липсва, че липсва на всички ни. Знам, че звучи налудничаво, пък и не знам дали въобще е възможно…

- Той ще го направи - обяви Маги.