Неизв. - Уилям Пол Йънг Кръстопът

- Извинявай. Просто мислех на глас.

- Не забравяй, моля те, че когато мислиш на глас, заедно с теб мисля и аз, а точно сега мисля, че съм объркана.

- Добре, слушай. Имам скривалище край реката, близо до Макадам Авеню, но кодът за достъп в него е променен автоматично и има три начина, по които мога да се сдобия с него.

- Използвай тогава единия от тези начини - предложи Маги.

- Няма да е толкова просто, колкото изглежда отстрани. Писмо с новия код е било изпратено автоматично в специална пощенска кутия. Тази пощенска кутия може да бъде отворена единствено със специално пълномощно, което се съхранява в банкова депозитна кутия. А депозитната кутия на свой ред може да бъде отворена единствено при наличието на смъртен акт.

- Ама че работа! - каза замислено Маги. - Тази възможност не ни върши работа.

- Втората възможност - продължи Тони - не е много по-добра. При промяна на кода системата автоматично задейства изпращането на писмо по експресната поща и до Лори. Тя няма да има представа какво е съдържанието му и защо го е получила. То просто пристига в пощенската й кутия без никакво придружаващо обяснение и представлява допълнително подсигуряване. Никой не би предположил, че бих поверил нещо ценно на бившата си съпруга.

- Почакай! - прекъсна го Маги. - Как изглежда един такъв код?

- Представлява поредица от шест едноцифрени или двуцифрени числа, от едно до деветдесет и девет, които са избрани по произволен принцип - обясни той.

- Значи нещо подобно на числата в лотарията? - попита Маги и набързо изми ръцете си на чешмата.

- Да, би могло да се каже.

- А това тук дали би могло да е код? - Маги взе дамската си чанта от закачалката в коридора и взе да тършува из нея. Ликуваща, тя извади оттам плик със знака на експресната поща и го отвори. Вътре имаше един-единствен лист с напечатани на него шест числа, всяко в различен цвят.

- Маги - възкликна Тони, - това е писмото с кода! Откъде, за бога…

- От Лори! Останах в болницата да помогна на нея и на Джейк да уредят някои документални въпроси, в случай че, нали се сещаш… И тогава тя ми го даде. Каза, че пристигнало тъкмо преди да тръгне към болницата и го пъхнала неразпечатано в чантата си. Обратният адрес бил този на офиса ти в търговската част на града, но си помислила, че може да има някаква връзка с мен. Казах й, че дори не бих могла да предположа какво е съдържанието му, но тя настоя да го взема. Щях да те питам, но бях напълно забравила, докато ти не го спомена.

- Маги, да можех да те разцелувам! - извика Тони.

- Е, това вече би било доста странно - отвърна тя. - Чудя се какво би станало? Значи това са числата, от които имаш нужда?

- Да! Това е кодът за достъп. Дай да погледна датата на плика. Да, съвпада. Това ще ни спести страшно много време.

- Каза, че имало и трети начин да се сдобиеш с кода?

- За радост няма да се наложи да прибягваме до него. Освен чрез двете писма, системата изпраща кода и по електронен път до специална клавиатура в офиса ми в търговската част на града. Единствено аз знам кода за отключва-нето й и си мислех, че ще се наложи някой да посети офиса под някакъв претекст и да намери начин да седне на бюрото ми. Джейк, като мой брат, бе единственият, на когото съдружниците ми биха позволили да направи това.

- Да, но това би означавало…

- Да, щеше да ти се наложи да го целунеш, а нещата и без това са достатъчно усложнени. Сега обаче няма да е необходимо да прибягваме до Джейк - каза Тони с облекчение. - Щом първият проблем е решен, да преминем към втория. - Той направи пауза, след което попита: - Маги, какво мислиш за Джейк?

- О, имаш предвид Джейкъб Ейдън Ксавие Спенсър, твоя брат?

Тони отново бе изненадан.

- Как узна пълното му име?

- Кларънс погледна в досието му. Знаеш, че има досие, нали? Нищо сериозно не е извършил - няколко обира с взлом, за да си осигури средства за наркотици, било е преди години. Лежал е „петарка“ в Тексас…

- „Петарка“? Кой се изразява така?

- Скъпи, не познаваш биографията ми, нито пък фамил-ната ми история, така че внимавай с мен.

- Извинявай. Моля те, продължи - подкани я той, широко усмихнат.

- Вчера прекарах два часа с Джейк в болницата. Говори ми много за теб. Не знам дали ти е известно, но той те боготвори. Каза ми, че единствената причина да е още жив си ти. Закрилял си го, докато сте раснали в един ненормален свят. Но после пътищата ви са се разделили и той се е събрал с лоша компания, пристрастил се е към наркотиците и го е било срам да ти се обади, докато не се изчисти. Ти си за него не просто брат, а баща. Докато той се чувства като малкия брат неудачник и наркоман.