Неизв. - Уилям Пол Йънг Кръстопът

- Всичко е самозаблуда - промърмори той, смачка листчето с имената и го запрати към коша за боклук в другия край на стаята. На живи хора не можеше да се вярва. Отвори нова бутилка скоч „Балвени Портууд“, наля в чашата си тройно питие и отново включи монитора.

После Тони извади истинското си завещание и прекара следващия час, внасяйки в него основни промени - израз на неговите подозрения и омраза, - след което го разпечата, сложи му дата и заедно със старото го остави небрежно върху купчето с другите варианти на последната си воля в сейфа, който заключи. След това пренастрои алармената система и изгаси лампата на бюрото. Докато седеше в тъмнината и размишляваше върху своето съществуване и за гова кой би могъл да го следи, той не знаеше, че пие може би своя последен скоч.

ПРЪСТ ПРИ ПРЪСТТА

Загадъчен е начинът, по който избира Бог да Върши Своите чудеса.

Оставя Своите стъпки във морето и язди бурята вилнееща.

УИЛЯМ КУПЪР

У трото внезапно нахлу през незакрития прозорец. Ярката светлина ведно с остатъците от скоч в кръвта предизвикаха у Тони рязък пристъп на главоболие - сутрешна мигрена, която обикновено проваляше целия му ден. Но този и ьт нещо беше различно. Той не само не си спомняше как I е беше прибрал в апартамента, но и болката беше съвсем различна, каквато не бе изпитвал никога преди. Неудобна-| а поза, в която се събуди на канапето, където очевидно бе I пал през нощта, можеше да обясни сковаността в шията п раменете, но в паметта си не можеше да открие нищо, което да наподобява пронизващата, пулсираща болка, която чувстваше като безкрайна поредица от гръмотевици в главата си. Нещо ужасно се беше объркало!

Внезапен позив за повръщане го накара да се втурне към I палетната, но той така и не успя да се освободи от отров-ното съдържание на стомаха си, докато не се насили. Напъните само усилиха мъчителната болка. Тони почувства, че го обзема първичен страх, който дълго бе потискал посредством целенасочени усилия на волята. Сега този страх бе разкъсал оковите си като мощен звяр и се хранеше с нарастващата несигурност. Борейки се с омаломощаващия ужас, Тони с олюляване излезе през вратата на апартамента, притиснал силно длани към ушите си, сякаш в опит да попречи на главата си да експлодира. Облегна се на стената в коридора и трескаво затърси из всичките си джобове смартфона, който винаги носеше със себе си. Не откри нищо, освен връзка ключове. И тогава внезапно почувства ужасяваща празнота, липса на всякаква връзка със света. Спасителят, който търсеше, електронният удовлетворител на неговите непосредствени, но преходни потребности липсваше.

Хрумна му, че клетъчният телефон може да е останал в сакото, което обикновено окачаше на облегалката на стола в кухнята, но вратата на апартамента автоматично се бе заключила след излизането му. С едното око почти не виждаше, затова присви другото и се взря в клавиатурата до вратата, опитвайки се да си спомни кода, който щеше да му позволи да се прибере, но никоя от непрестанно кривящите се и сливащи се една с друга цифри не му подсказваше нищо. Затвори очи и се опита да се съсредоточи. Сърцето му блъскаше в гърдите, главата му сякаш гореше, а отчаянието му нарастваше все повече. Тони се разрида неконтролируемо. Това го вбеси и той започна да ругае и панически да натиска безразборно клавишите с неистовата надежда да се случи чудо. Внезапно го обгърна тъмнина, коленете му се подкосиха и той удари главата си в касата на вратата. Това предизвика нов пристъп на остра болка. Освен това по лицето му започна да се стича кръв, тъй като при удара на челото му се бе отворила рана.

Объркването и агонията на Тони непрекъснато се усилваха, докато в един момент той изцяло изгуби ориентация. Освен това клавиатурата пред него и ключовете в ръката му започнаха да му се струват напълно непознати. Може би имаше автомобил, който бе паркиран някъде наблизо? Залитайки, премина през един гьс страничен коридор, слезе

По покрито с мокет стълбище и се озова в закрит паркинг. А сега какво? Натисна поред всичките бутони на дистан-Иионното управление, закачено на връзката ключове, и бе възнаграден с примигване на фаровете от една зелена лимузина на не повече от десет метра от него. Внезапно отново го обгърна тъмнина и той за втори път се свлече на Земята. На ръце и колене запълзя трескаво към автомобила, сякаш животът му зависеше от това. Когато най-сетне стигма до задницата му, с мъка се изправи и се опита да се задържи на крака, тъй като ужасно му се виеше свят. Отново рухна, но този път веднага след падането бе погълнат от успокояващото нищо. Болката, която бе обсебила цялото му съзнание, секна.