Неизв. - Уилям Пол Йънг Кръстопът

- О, Тони - каза съчувствено Маги, - така съжалявам. Но тогава си бил само малко момче. Толкова е тъжно, че на едно дете се е наложило да прави подобни избори.

- След това в живота ми се появи Гейб и за първи път държах в ръцете си някого, който бе част от мен и обичах безмерно. Опитах се да бъда добър баща, но… изгубих и него. На Анджела не дадох никакъв шанс. Бях толкова ужасен да не изгубя и нея, че никога не се отпуснах да я прегърна, да я обичам… А после и Лори…

Беше разкрил сърцето си, думите му все още изпълваха пространството като утринна мъгла. Товарът беше паднал от плещите му и го бе обзела внезапна лекота.

Двамата продължиха да мълчат, преживявайки емоциите си. Накрая Тони дълбоко въздъхна и попита Маги:

- У теб ли е синята кутийка?

- Разбира се.

Маги я извади от чантата си.

- Искам да я предадеш на Джейк. В нея е единствената вещ, която ми остана от майка ми. Даде ми я само няколко дни преди да почине, сякаш бе предусетила смъртта си. Тя я получила от своята майка, която на свой ред я получила от своята. Каза ми един ден да я подаря на жената, която обичам, но аз никога не съумях да обикна когото и да било. Виждам, че Джейк обаче е способен да обича. Нека един ден я даде на своята избраница.

Маги внимателно вдигна капака на кутийката. Вътре имаше тънка златна верижка и прост златен кръст.

- Красиво колие, Тони. Ще го предам на Джейк. Надявам се след време да го видя на шията на Моли.

- Да, и аз - призна Тони. - Бих бил щастлив, ако това стане.

- А какво е последното, което искаше да ми кажеш?

- То, мисля, е най-важното от трите и може би ще ми е най-трудно да го произнеса… Маги, обичам те! Съвсем искрен съм, много те обичам!

- Знам, Тони, виждам го. И аз те обичам. По дяволите, защо изобщо си сложих грим днес!

- Добре тогава, да не се измъчваме повече. Целуни ме за сбогом и се връщай при семейството ми.

- Искаш ли да знаеш защо всички се смеете на онази семейна снимка?

- Разбира се - засмя се той.

- Изненадана съм, че не си спомняш. Майка ти е сипала сол, вместо захар в кафето си и когато е отпила от него, моментално го е изплюла по начин, неподобаващ на една дама, върху някаква изтупана по последна мода жена. Джейк сигурно би го разказал по-забавно, но това може би ти е достатъчно да си припомниш.

- Да, спомних си - засмя се отново Тони. - Тази случка ме държа развеселен през целия ден. Как съм могъл да забравя, особено при положение че…

- Довиждане, приятелю - прошепна Маги и по лицето й отново текнаха сълзи. После се наведе и целуна по челото мъжа в леглото. - Ще се срещнем отново.

Тони се плъзна за последен път.

КАКВО СЛЕДВА

Всичко, което ВиЖдаме, е сянка, хВърлена от онова, което не виЖдаме.

МАРТИН ЛУТЪР КИНГ-МЛАДШИ

Тримата стояха на склона, в подножието на който се простираше долината. Това беше неговата земя, но вече променена до неузнаваемост. Реката, която беше помела храма, беше разрушила и повечето от стените. Из опустошената преди земя сега навсякъде избуяваше растителност.

- Така е подобре! Много подобре! - рече Баба.

- Добре е! - потвърди Исус.

Това, което имаше значение за Тони в момента, бе просто да бъде там и да чувства връзката с двамата свои спътници. Душата му бе обзета от бодрост и спокойствие, от уравновесено и същевременно неудържимо очакване, предрешено като вътрешен мир.

- Хей, а къде живеете вие? - попита той. - Не виждам наоколо други ферми, къщи или твоята…

- „Къщурка“? - промърмори Баба. - Никога не са ни били нужни такива. Сега всичко това е обиталище, не пустош. Никога не бихме се задоволили с по-малко.

- Време е - усмихна се Исус и протегна ръце.

- Време ли е? - попита Тони, обзет от любопитство. -Дойде ли моментът да се срещна с вашия баща, Татко Бог?

- Не, не за това е време. Пък и ти вече си го срещал.

- Нима? Кога съм го срещал?

Исус отново се усмихна и обгърна с ръка раменете на Тони. После се наведе по-близо до ухото му и прошепна:

- Талита куми!

- Какво? - възкликна Тони. - Шегуваш ли се? Момиченцето в роклята на сини и зелени цветя?

- Въображението - включи се Баба - никога не е било способно да даде окончателен образ на Бог, но ние не се отказваме да го опознаем, а всяка наша представа се превръща в малък прозорец към отделен аспект от собствената ни природа. Хубаво, нали?

- Страхотно - кимна Тони. - Но за какво тогава е дошло време? Татко Бог ще присъства ли?

- Време е за празненството, за живота след смъртта, за единението и изговарянето - отговори Исус. - И нека ти напомня, че Татко никога не е отсъствал.