Неизв. - Уилям Пол Йънг Кръстопът

Моли кимна, с все още разширени от изненада очи.

- Линдзи, какво ще кажеш? - обърна се Маги отново към момичето.

- Разбира се - отвърна Линдзи с усмивка, малко объркана от сълзите в очите на всички. - Благодарна ще съм за молитвите ви. Винаги се чувствам подобре, след като някой се е помолил за мен.

- Добро момиче - каза Маги и бръкна в чантата си. - А сега ще поставя капчица от това масло върху челото ти. Не е вълшебно, просто символизира Светия Дух. А после ще поставя ръце върху теб и ще се помоля. Съгласна ли си?

Линдзи отново кимна и отпускайки се на възглавницата, затвори очи. Маги с две движения направи кръст с маслото върху челото й.

- Това е символът на Исус. Днешният ден е много специален, защото е Възкресение Христово. - Гласът на Маги подрезгавя и Линдзи отвори очи и се понадигна. - Добре съм, скъпа - успокои Маги момичето и то отново се отпусна на възглавницата и затвори очи. После Маги постави ръка на челото му, където проблясваше маслото, и се наведе напред. - Талита куми - прошепна тя, при което Линдзи рязко отвори очи и погледна Маги, но погледът й сякаш минаваше през нея. Клепачите й се разшириха и по бузите й покапаха сълзи. Миг по-късно погледът на момичето се фокусира върху Маги и то прошепна:

- Маги, кой беше това?

- Кой имаш предвид, милинка?

- Мъжът, кой беше този мъж?

- Кой мъж? Как изглеждаше? - Маги бе озадачена.

- Имаше най-красивите кафяви очи, които някога съм виждала. Той също ме гледаше, Маги.

- Аз съм със сини очи - обади се Тони. - Ако се чудиш, синеок съм. Мисля, че е видяла Исус. Той веднъж ми каза, че няма да мога да излекувам никого без него.

- Това е Исус, Линдзи - каза Маги на момичето. - Видяла си Исус.

- Той ми каза нещо. - Линдзи погледна към майка си. - Мамо, Исус ми каза нещо.

Моли седна на леглото до дъщеря си и я прегърна. И нейното лице бе мокро.

- Какво ти каза, скъпа?

- Първо нещо, което не разбрах, а после се усмихна и добави: „Най-хубавото тепърва предстои“. Това какво означава, мамо? Най-хубавото тепърва предстои.

- Не знам, слънчице, но вярвам на Исус.

- Извинявай, Линдзи - прекъсна разговора им Маги, - но трябва да се върна в интензивното отделение. Моли, време е да си вземем довиждане.

Кларънс седна до Линдзи и започна да я разпитва за книгата, която четеше, докато Моли и Маги се отдалечиха в единия ъгъл. Моли се опита на няколко пъти да каже нещо, но думите все засядаха някъде по пътя от сърцето до устните й.

- Маги, просто й кажи, че съм щастлив, че бях способен да направя това - каза Тони. - И задето ги срещнах.

Моли кимна.

- Тони? - най-сетне прошепна тя. - Ти Исус ли си?

- Ха-ха! - засмя се той на висок глас, а Маги се усмихна широко. - Кажи на Моли, че не съм Исус, но съм близък с него.

Последното накара Моли да се усмихне, но тя отново се наведе към Маги и каза:

- Тони, мисля, че приличаш на Него повече, отколкото подозираш. Не знам дали някога ще съм способна да ти се отблагодари.

- Тони казва довиждане, Моли. А също и че можеш да му се отблагодариш, като държиш под око Джейк, съгласна ли си?

- Да, съгласна съм - усмихна се Моли широко, макар и през сълзи. - Обичам те, Тони.

- Аз… аз… също те обичам, Моли. - Толкова прости думи, а му беше така трудно да ги изрече, макар да бяха самата истина. - Маги, изведи ме оттук, моля те, преди да припадна.

Няколко минути по-късно Маги и Кларънс се върнаха в чакалнята пред интензивното отделение на неврологията. Двамата останаха с Каби, докато всеки от останалите, когато бе готов, отиваше в стаята на Тони, за да се сбогува с него.

Докато Анджела чакаше да дойде нейният ред, Маги седна до нея и й подаде писмото от баща й. В продължение на двайсет минути младата жена чете, обляна в сълзи, написаните от Тони до нея редове. Накрая и тя влезе в стая №17 на отделението за интензивни грижи. Избра да го направи сама и се върна със зачервени очи и изнемощяла.

- Добре ли си? - попита я Маги и я прегърна.

- Сега съм подобре. Казах му колко му бях разгневена. Когато влязох при него, Маги, все още чувствах такъв гняв, че бях готова да изпотроша всичко в стаята, но му казах.

- Сигурна съм, че си го е заслужил, Анджела. Но причината не е била в теб, болката го е принудила да се държи така.

- Да, това е написал и в писмото си, че вината не е у мен, а у него.

- Е, радвам се, че си се решила да му кажеш за своя гняв. Това винаги има целебен ефект.

- И аз се радвам. Радвам се също, че успях да му кажа, че го обичам и че ми липсва. - Тя отстъпи назад и погледна Маги в очите. - Благодаря ти, Маги.