Род Стюарт - Автобиография

Оставихме снимките настрана, поръчахме храна, разговаряхме и всичко си вървеше много добре, чак до момента, в който Пени стана, за да отиде до тоалетната и събори две чаши с вино на съседната маса. Тя си помисли, че напълно е развалила всичко, но всъщност така просто направи нощта още по-топла и забавна.

Докато излизахме и отивахме към колите си, попитах Пени дали можем да се срещнем на следващия ден. Тя каза, че с удоволствие би го направила, от което се зарадвах много, но после сподели, че утре е рожденият ден на нейния дядо и щели да ходят в „Тейдън Оук“.

- Но това е моят пъб - казах аз.

- Какво, ти ли го притежаваш?

- Не, посещавам го. Бихме могли да се видим там.

- Дядо със сигурност ще се зарадва да те види.

- Значи ще те видя утре - казах аз.

На следващия ден, малко след два следобед, интеркома на предната врата звънна.

Един колеблив женски глас каза:

- Търся Род.

- Да, аз съм Род.

- Ами... Пени е. Каза, че ще се срещнеш с дядо ми.

Обърках се. Мислех, че сме се разбрали за вечерта. Натиснах копчето, вратата се отвори и аз излязох на алеята отпред. Пени ми обясни, че почерпката за дядо и Уоли била за обяд, а не за вечеря. И когато обяда дошъл и си заминал, дядо и се изправил и твърдо казал:

- Ще отидем при него. Отиваме в къщата на Род Стюарт.

- Не можем просто така... да отидем у тях - казала Пени.

А Уоли отговорил:

- Той е казал, че ще дойде. А щом е казал, че ще дойде, ще трябва да го накараме да си спази обещанието.

Аз се здрависах с Уоли, дълбоко му се извиних за недоразумението, а после дълго си поприказвахме. След време, когато с Пени вече бяхме заедно, двамата с Уоли понякога излизахме за по халба бира. Той е бил пожарникар по време на войната, а хората, които имат какво да разкажат от това време, веднага ми приковават вниманието. Веднъж той ми каза:

- Трябва да съм честен с теб. Не харесвам много музиката ти, но ми допада вкуса ти към изкуството.

Той си направи една снимка, седнал на шофьорската седалка в ламборгинито ми, която показваше на хората от „Британския легион“. Бедният старец беше ударен от един автобус, докато отиваше да си вземе пенсията и почина на деветдесет и пет годишна възраст. През този ден онази снимка беше в джоба му и той беше погребан с нея.

След онзи пропуснат обяд, двамата с Пени се срещнахме няколко пъти, но връзката ни се изгради много бавно и колебливо, в течение на много месеци. По това време Пени беше сгодена за човек, с когото имаше десетгодишна връзка. Тя винаги беше напълно открита с мен за това. Малко след това ми каза, че нещата не вървели много добре, но не искала да се разделя с този човек. Казах и, че съм насреща, ако иска да си поговори с някого за тъгата заради разпадащата се връзка, като и обясних, че и аз тъкмо бях преминал през един провален брак. Колкото повече разговаряхме, толкова повече осъзнавах колко съм влюбен в нея - въпреки това напредвах много предпазливо, понеже исках всичко да се получи както трябва. Измина доста време преди да се целунем за първи път. Това се случи през един следобед в „Дървената къща“, след чая. Разговаряхме за прерафаелитите, което Пени беше изучвала като част от курсовете си. Показах и картините в стаята, в която се намирахме, а после и онези във външния коридор. Турът продължи с картините по стълбите, после бавно нагоре, докато вече разглеждахме картините в спалнята. Падна тежко мълчание. Тогава, завладян от мощен романтичен импулс, помолих Пени да легне по гръб на леглото. Тя го направи колебливо. После обиколих, докато се намерих точно зад нея, от другата страна на леглото, сложих ръце върху раменете и, наведох се напред и я целунах отгоре. Тя протегна ръце към лицето ми и започна да ме целува. После се изправих, хванах я за ръка, помогнах и да се изправи и казах:

- Хайде.

След това турът по история на изкуството продължи.

И това, драги читателю, представляваше раждането на „обърнатата целувка“, а до днес Пени я нарича „най-романтичното и съблазнително сключване на устни“, което някога е усещала. Опитайте го някой път.

Тя бе доста тиха през тези първи дни, може би и малко изплашена. После бързо научих, че тя въобще не е срамежлива. Разбрах това в края на 2008-а, когато бях поканен да пея за шестдесетия рожден ден на принц Чарлз в „Хайгроув Хаус“ и щом погледнах надолу от сцената видях как Пени танцува на Da Ya Think I’m Sexy? с принц Чарлз, нашия домакин. Той я покани да танцуват в опит да окуражи всички други да се качат на дансинга, което и стана. След това той я попитал: