Unknown - index1

– Да, за високопроходим автомобил. Джипът ти е идеален.

– Добре.

Хал извади някакъв лист изпод картата.

– Нарисувах ви това. Тук се вижда главният път, който е на картата, а това тук е частният, него го няма. Той води право при имота. Ето и комбинацията за ключалките. Порталът е винаги затворен, за да не влизат хора. Пътищата вътре на територията на имота стават само за джип. Може да се кара само малко навътре, докато е сравнително равно, после до Крепост трябва да се катерите пеша. Ето го тук – посочи на импровизираната карта, – отбелязал съм го.

– Благодаря ти – каза Алекс. – Това много ще ни помогне.

Хал протегна ръка, Алекс и Джакс я стиснаха един след друг.

– Ще се обадя на хората да им кажа да ви очакват по някое време утре към обяд – добави Халверсън. – Ще им дам описание на джипа и регистрационния номер, за да не се стреснат, като се появите.

– Добра идея.

– Ще им заръчам да ви пазят гърба и да се уверят, че никой не ви следи в границите на имота.

– Благодаря, но се боя, че това няма да помогне много. Тези хора изникват сякаш от нищото.

– Подозирах, че може да е така – въздъхна тежко Хал, после подаде на Алекс още един лист. – На този номер можете да се свържете с мен. Нов телефон, още не е използван. Обадете ми се, ако имате нужда от нещо. Ако се налага, ще дойда с цяла армия.

– Обещавам – каза Алекс с усмивка. Докато събираше картите, мярна малък плик. – Какво е това?

– Не знам – смръщи се Хал и го взе. – Картите бяха на масата, преди да дойдете. Сигурно съм го взел заедно с тях. – Преобърна го. Не пишеше нищо. Отвори го. Разгъна листчето хартия вътре и зачете безмълвно.

– Пише само „Хамбург, Германия, 7,15 ч. местно време. Лондон, Англия, 6,30 ч. местно време“.

Алекс взе листа и го огледа. Думите бяха изписани внимателно на ръка. Подаде му го обратно.

– Някаква представа какво е?

– Никаква.

– Е, чака ни дълъг път тази нощ. Най-добре да тръгваме.

Алекс и Джакс се качиха в джипа, а Хал се приближи до вратата откъм шофьора.

– Бъди внимателен, Алекс. – После се наведе, за да види и Джакс от другата страна. – Ще се грижиш за него, нали?

– Затова съм тук – отвърна с усмивка тя.

– Всички толкова отдавна чакаме най-накрая да посетиш имота, Алекс. Ужасно ще е, ако те убият, докато ние отговаряме за теб.

Алекс предпочете да не му разяснява какви са всъщност шансовете му за успех.

– Ти също се пази, Хал.

Охранителят кимна, а Алекс завъртя ключа.

– Хал, дали не би могъл да ни бутнеш малко, за да запалим. Стартерът нещо ми играе номера.

Хал подпря ръка в рамката на предното стъкло.

– Ако това се случи, като стигнете имота, ще бъде голям проблем. На онзи изровен и каменист черен път няма как да бутате. Знаете ли какво се сетих, предполагам сте възнамерявали да подремнете за няколко часа в Уестфилд тази нощ, нали?

– Такъв е планът – отвърна Алекс. – Освен ако не предложиш по-добро място.

– Не – поклати глава Хал. – Няма много голям избор по пътя натам, освен ако не искате да спите в колата, но не ви съветвам да го правите, поне не, докато сте сами. Никой не може да гарантира, че врагът няма случайно да попадне на вас и да ви свари заспали. Доста е опасно. По-добре си вземете стая.

– И аз така си помислих.

– Там много от хората карат високопроходими автомобили. В Уестфилд има сервиз за джипове. Най-добре сутринта първо да се отбиете да оправят стартера, докато вие си пазарувате провизии.

– Мерси за съвета. Няма да повярваш откога отлагам ремонта на този стартер.

– Пазете се – каза Хал, приведе се и бутна. – Веднага щом приключа с проверката на хората, ще дойда при имота, за да съм наблизо, ако имате нужда – каза той, докато подтичваше покрай колата и продължаваше да бута.

Когато набраха достатъчно скорост, Алекс отпусна съединителя. Двигателят превъртя и запали без проблем.

Алекс помаха на Хал за довиждане, после вдигна стъклото и подкара извън паркинга към „Хамънд Стрийт“.

– Ако искаш, може да подремнеш – каза на Джакс.

– Предпочитам да оглеждам района. Хората на Каин ни дебнат нейде от тъмнината.

52

– МОЖЕ ЛИ ДА ВИДЯ шофьорската ви книжка, моля? – попита младата жена на гишето, докато въвеждаше информация в компютъра.

Алекс погледна през страничния прозорец. Той държеше Джакс под око, за да се увери, че всичко с нея е наред. Синята светлина на табелата „Свободни стаи“ осветяваше лицето й, седнала в спрелия отвън джип, взряна в Алекс. Той беше уморен, но не спираше да си напомня, че трябва да е бдителен.