Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

Здравей, Хариет. Напуснах Хедебю много набързо и в момента работя върху това, на което всъщност трябваше да посветя изминалата година. Ще те информирам достатъчно рано преди отпечатването на статията, но смея да твърдя, че проблемите, с които се сблъскахме през последните мъчителни дванайсет месеца, скоро ще останат в миналото.

Надявам се с Ерика да се сприятелите, а самият аз нямам нищо против да станеш част от Управителния съвет на „Милениум“. Ще разкажа на Ерика за случилото се, но в момента нямам нито сили, нито време, пък и искам да се дистанцирам малко от събитията.

Нека не губим връзка. Поздрави. Микаел.

ЛИСБЕТ НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАШЕ ОСОБЕНО от работата на Микаел. Тя вдигна глава от книгата, когато той каза нещо, което тя първоначално не разбра.

– Извинявай. Мислех на глас. Това вече е доста сериозно.

– Кое?

– Венерстрьом е имал връзка с двайсет и две годишна сервитьорка, която е забременяла от него. Не си ли чела кореспонденцията му с адвоката?

– Моля те, Микаел, на този твърд диск са събрани кореспонденция, електронни писма, договори, пътни документи от последните десет години и Бог знае още какво. Аз не съм запленена до такава степен от Венерстрьом, че да си напълня главата с шест гигабайта глупости. Прочетох малко, най-вече от чисто любопитство, и констатирах, че е престъпник.

– Окей. Тя забременява през 1997 година. Когато предявява претенции за компенсация, адвокатът му наема човек, който да я убеди да направи аборт. Предполагам, че идеята е била да ѝ предложат голяма сума пари, но тя не проявява интерес. Тогава наемникът натиска главата ѝ в пълна с вода вана, докато тя не се съгласява да остави Венерстрьом на мира. И изметът Венерстрьом разказва всичко това на адвоката си в електронно писмо. Вярно, че е криптирано, но все пак… Явно интелектът не е отличителен белег на тази компания.

– Какво става с момичето?

– Прави аборт. Венерстрьом е доволен.

Лисбет Саландер остана мълчалива в продължение на десет минути. Погледът ѝ изведнъж бе помътнял.

– Още един мъж, който мрази жените – промърмори тя накрая.

Микаел не я чу.

Тя взе компактдисковете с информация и през следващите няколко дни прочете внимателно електронната кореспонденция на Венерстрьом, както и някои други документи. Лисбет лежеше в леглото с лаптопа си в скута и размишляваше над необикновената империя на Венерстрьом, докато Микаел продължаваше да работи.

Изведнъж ѝ бе хрумнала чудата мисъл, която вече не ѝ излизаше от ума. Най-странно от всичко обаче ѝ беше, че не се бе сетила по-рано.

В КРАЯ НА ОКТОМВРИ Микаел разпечата една страница и изключи компютъра още в единайсет сутринта. Качи се горе при Лисбет и мълчаливо ѝ подаде голям куп листове. След това заспа. Тя го събуди вечерта и сподели забележките си по текста.

Малко след два часа през нощта Микаел направи едно последно копие на текста си.

На следващия ден пусна кепенците на прозорците на къщата и заключи. Почивката на Лисбет приключи. Върнаха се заедно в Стокхолм.

ПРЕДИ ДА ПРИСТИГНАТ в Стокхолм, Микаел реши да обсъди с Лисбет един деликатен въпрос. Той го повдигна, докато пиеха кафе от картонени чаши на лодката ваксхолсбот[151].

– Трябва да решим какво да разкажа на Ерика. Тя ще откаже да публикува статията ми, ако не ѝ обясня как съм се сдобил с материала.

Ерика Бергер. Дългогодишната любовница на Микаел и главен редактор на вестника. Лисбет никога не се беше срещала с нея, а и не бе сигурна, че иска да го направи. За нея тя бе един вид неопределен дразнител в живота ѝ.

– Какво знае тя за мен?

– Нищо – той въздъхна. – Всъщност аз отбягвам Ерика още от лятото. Не намерих сили да ѝ разакажа за случилото се в Хедестад, защото ужасно се срамувам. Тя е много разстроена заради липсата на достатъчно информация от моя страна. Ерика, разбира се, знае, че бях в Сандхамн, за да напиша тази статия, но няма ни най-малка представа за съдържанието ѝ.

– Хм.

– След няколко часа ще ѝ представя черновата, в резултат на което ще бъда подложен на изключително задълбочен кръстосан разпит. Въпросът е какво да ѝ кажа.

– А ти какво искаш да ѝ кажеш?

– Истината.

Лисбет сбърчи вежди.

– Лисбет, с Ерика почти постоянно се караме. Вече ни е като навик. Но разчитаме безпрекословно един на друг. Тя е изключително точна. Ти си източник на информация. По-скоро би умряла, отколкото да те издаде.

– На колко души още ще се наложи да разкажеш?

– Само на нея. Ще отнесем тайната ти в гроба. Но аз няма да я разкрия на Ерика, ако ти не го желаеш. Но не възнамерявам и да я лъжа, като си измисля някой несъществуващ източник.