Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

След това го завлече обратно вкъщи до леглото, успя да го съблече и да го разсее още повече. Събуди се посред нощ, защото усети, че бе сама в постелята. Погледна надолу и го видя да седи приведен над компютъра си. Тя лежа дълго и го съзерцаваше, подпряла глава на дланта си. Той изглеждаше щастлив и тя самата изведнъж изпита удовлетворение от живота.

ЛИСБЕТ ОСТАНА САМО пет дни, след което се прибра в Стокхолм, след като Драган Армански ѝ се обади за една спешна работа. Тя ѝ посвети единайсет дни, докладва и отново замина за Сандхамн. Купчината изпринтени листове до лаптопа на Микаел Блумквист беше пораснала.

Този път остана четири седмици. Животът им навлезе в определен ритъм. Ставаха сутрин в осем, закусваха и разговаряха около час. След това Микаел работеше усилено до късно следобед, после се разхождаха навън и разговаряха. Лисбет прекарваше по-голямата част от деня в леглото, като или четеше книги, или сърфираше по интернет през ADSL модема на Микаел. Стараеше се да не пречи на Микаел денем. Вечеряха доста късно, след което Лисбет поемаше инициативата в свои ръце, караше го да я последва до спалнята и успяваше да спечели и завладее цялото му внимание.

За Лисбет това преживяване бе първата истинска почивка през целия ѝ живот.

Криптирано електронно писмо от еrika.berger@millenium.se до mikael.blomkvist@millennium.se:

Здравей, М. Вече е официално. Яне Далман напусна. Ще започва работа във „Финансмагасинет Монопол“ след три седмици. Направих каквото искаше и не казах нищо. Всички в редакцията се правят на маймуни.

П.С. Поне изглежда, че се забавляват. Преди няколко дни Хенри и Лота разиграха караница и дори се замеряха с разни неща. Поднасяха Далман толкова настървено, че не разбирам как не се досети, че всичко е наужким.

От mikael.blomkvist@millennium.se

До еrika.berger@millenium.se:

Пожелай му успех и го остави да напусне. Но заключи шкафа със сребърния сервиз. Целувки и прегръдки. М.

От еrika.berger@millenium.se

До mikael.blomkvist@millennium.se:

Аз ще остана без секретар две седмици преди следващият брой да излезе, а разследващият ми журналист си седи в Сандхамн и отказва да разговаря с мен. Мике, моля ти се на колене. Можеш ли да дойдеш да ми помогнеш? Ерика

От mikael.blomkvist@millennium.se

До еrika.berger@millenium.se:

Трябва да удържиш фронта още няколко седмици, след това всичко ще се оправи. Подготви се, че декемврийският брой ще е по-различен от всичко, което сме правили. Моята статия ще е около четирийсет страници. М.

От еrika.berger@millenium.se

До mikael.blomkvist@millennium.se:

Четирийсет СТРАНИЦИ! Ти да не си изперкал!?

От mikael.blomkvist@millennium.se

До еrika.berger@millenium.se:

Това ще бъде тематична притурка. Имам нужда от още три седмици. Можеш ли да направиш следните неща: 1) да регистрираш издателство с името „Милениум“; 2) да се сдобиеш с ISBN номер; 3) да помолиш Кристер да създаде красиво лого за новото ни книжно издателство и 4) да намериш добра печатница, която бързо и евтино да може да отпечата книги джобен формат. А и между другото, ще се нуждаем от финансови средства за отпечатването на първата ни книга. Целувка. Микаел

От еrika.berger@millenium.se

До mikael.blomkvist@millennium.se:

Тематична притурка. Издателство. Пари. Yes master[148]. Има ли още нещо, което искаш да направя? Да танцувам гола по улица „Слусплан“[149]? Е.

П.С. Предполагам, че знаеш какво правиш. Но какво да правя аз с Далман?

От mikael.blomkvist@millennium.se

До еrika.berger@millenium.se:

Нищо. Остави го да си тръгне. „Монопол“ няма да съществува още дълго. Отпечатай повече статии от журналисти на свободна практика в този брой и назначи нов редакционен секретар, по дяволите. М.

П.С. С удоволствие бих те гледал да танцуваш гола на улица „Слусплан“. D.S

От еrika.berger@millenium.se

До mikael.blomkvist@millennium.se:

Площада на Слусен – in your dreams[150]. Но ние винаги сме решавали заедно кого да назначим. Рики

От mikael.blomkvist@millennium.se

До еrika.berger@millenium.se:

И винаги сме били на едно и също мнение. Така ще бъде и сега, когото и да избереш. Ще заковем Венерстрьом. Това е. Просто ме остави да завърша статията на спокойствие. М.

В НАЧАЛОТО НА ОКТОМВРИ Лисбет Саландер прочете кратко съобщение в интернет изданието на „Хедестадс курирен“ и осведоми Микаел за него. Изабела Вангер бе починала след кратко боледуване. Съобщението бе публикувано от опечалената ѝ дъщеря Хариет Вангер, която всички смятаха за мъртва години наред.

Криптирано електронно писмо от еrika.berger@millenium.se до mikael.blomkvist@millennium.se:

Здравей, Микаел!

Хариет Вангер ме посети в редакцията днес. Обади ми се пет минути преди да дойде и ме свари напълно неподготвена. Красива жена с елегантно облекло и студен поглед.