Unknown - in0

изрезките, списъка. А, и малко спагети.

- Можеш да ме откриеш на този номер почти винаги.

- Нищо друго?

- Нищо.

Десет минути по-късно вече седях на бюрото си, отчаяна и нерв­

- Никакви тоалетни принадлежности? Лекарства?

на. Опитвах да се концентрирам върху други неща, но почти не ус­

- Нищо.

пявах. Всеки път, щом някой телефон звъннеше в околните кабине­

Обмислих чутото.

ти или надолу по коридора, грабвах слушалката с надеждата, че се обаж­

- Май не живее там на практика.

дат Клодел или Шарбоно. В десет и петнайсет позвъних отново.

- Ако живее там, е най-нечистоплътният кучи син на света. Не се

Казаха ми:

бръсне и не си мие зъбите. Не използва сапун, нито шампоан.

- Изчакайте, моля. - После:

Помислих върху този факт.

- Клодел.

- Какво е вашето мнение?

- Обажда се доктор Бренън.

- Може би просто използва тази дупка като скривалище за пре­

Последва гробно мълчание.

стъпните си и перверзни хобита. Може жена му да не си пада точно

-Да?

по този род изкуство. Може да не му дава да си бие чекии вкъщи. От­

- Предадоха ли ви съобщението ми?

къде да знам!

-Да.

- Ами списъкът?

Усетих, че ще е разговорлив колкото контрабандист пред митни­

- Проверяваме имената и адресите.

чар.

- Има ли някое в Сен Ламбер?

- Чудех се какво сте научили за Сен Жак.

Нова пауза.

Той изсумтя:

- Н е .

- Да, Сен Жак. Аха.

- Някакви предположения как се е сдобил с картата на Маргарет

Въпреки че ми се искаше да се пресегна през телефона и да му из­

Адкинс?

тръгна езика, прецених, че ситуацията изисква такт - правило номер

Този път паузата бе още по-дълга и осезаемо враждебна.

едно в отношенията с арогантни детективи.

- Доктор Бренън, защо не си гледате вашата работа и не ни оста­

- Мислите, че това не е истинското му име?

вите ние да ловим убийците?

- Ако това е истинското му име, аз съм Маргарет Тачър.

- Той такъв ли е? - не се сдържах да попитам.

- Е, докъде стигнахте?

-Какъв?

Нова пауза. Представих си го как поглежда към тавана, чудейки

- Убиец.

се как да се отърве от мен.

Телефонът вече даваше свободно.

- Ще ви кажа докъде сме. Доникъде. Не намерихме нищо. Никак­

ви окървавени ножове. Никакви записи от видеокамера Никакви улича­

Останалата част от сутринта се опитвах да определя възрастта, пола

ващи бележки. Никакви части от тела, запазени като сувенир. Нищо.

и височината на човек, съдейки по една-единствена лакътна кост. Кост­

- Отпечатъци?

та беше намерена от деца, които си играели край Поент о Транбъл, и

вероятно бе изровена от нжой стар гроб.

102

103

В дванайсет и петнайсет се качих горе да си взема диетична кола.

лих капака на по-голямата кутия, избрах няколко части от скелета на

Занесох я в кабинета си, затворих вратата и извадих сандвича и прас­

Изабел Ганьон и ги поставих върху дясната половина на масата.

ковата, които си носех. Завъртях се с лице към реката и оставих мис­

После отворих по-малката кутия. Въпреки че тялото на Шантал Тро­

лите си да блуждаят. Те не пожелаха. Като ракета „Пейтриът" си оста­

тие бе предадено на семейството й, за да го погребат, бяха запазени кост­

наха насочени право към Клодел.

ни проби като веществени доказателства - стандартна процедура при

Той все още отхвърляше идеята за серийния убиец. Възможно ли

случаи на убийства, свързани със скелетни травми или осакатяване.

беше да е прав? Можеше ли приликите да са само съвпадение? Дали

Извадих шестнайсет запечатващи се найлонови торбички и ги по­

Сен Жак бе просто човек с прекомерен интерес към насилието? Раз­

ставих от лявата страна на масата. Всяка носеше означение за различ­

бира се. Филмовите продуценти и издателите на книги печелят милио­

на част от тялото. Дясна китка. Лява китка. Дясно коляно. Ляво ко­

ни от експлоатирането на тази тема. Може би той не бе убиец, може

ляно. ПГийни прешлени. Гръдни и лумбални прешлени. Вадех съдържа­

би просто анализираше убийствата или играеше някаква воайорска игра

нието на всяка от торбичките и подреждах частите в анатомичен ред.

на проследяване. Може би бе намерил картата на Маргарет Адкинс.

Двете части от бедрени кости отидоха до съответните части от тибия-

Може би я бе откраднал от нея преди смъртта й и тя не бе открила лип­

та и фибулата*, заедно с които формираха колянната става. Всяка кит­

сата й. Може би. Може би. Може би...