Unknown - in0

В десет си легнах. Лежах в тъмнината, взирах се в тавана, чувствах

търсиш почерка, който оставя само вашият убиец. Така ще го зало-

се самотна и се самосъжалявах. Защо носех товара на смъртта на тези

228

229

жени? Убиецът беше ли ме поставил в центъра на психопатията си фан­

ха ми бе по-стегнат от всякога. Нима това събрание бе свикано, за да

тазия? Защо никой не ме възприемаше на сериозно? Защо остарявах,

бъдат обсъдени действията ми? Да се проверят обвиненията на Кло­

поглъщайки замразени храни пред телевизора, който не гледах? Ко­

дел по мой адрес?

гато Бърди се сгуши до коляното ми, този мъничък контакт отприщи

Патино започна, без да губи време. Сформираше се специален от­

сълзите, които сдържах още от разговора си с Джей Ес. Заплаках, за­

ряд. От всички ъгли щеше да се анализира вероятността за наличие

ровила лице във възглавницата, която двамата с Пийт бяхме купили

на сериен убиец, подробно щяха да се разследват всички свързани слу­

от Шарлът. Или по-скоро аз я купих, а той стоеше до мен и гледаше

чаи, настъпателно да се проследява всяка възможна следа. Известни­

изнервено.

те сексуални насилници щяха да бъдат призовани и подложени на раз­

Защо се бе провалил бракът ми? Защо спях сама? Защо Кейти бе

пит. Шестима детективи щяха да работят единствено по тези случаи,

толкова недоволна? Защо най-добрата ми приятелка пак ме бе пренеб­

а Райън отговаряше за координацията помежду им. Аз трябваше да

регнала? Къде беше тя?

продължа обичайната си работа, но да действам като неофициален член

на екипа. Долу бе освободена специална зала, в която да се съберат

всички досиета и материали по случаите. Разглеждаха се седем слу­

29.

чая. Специалният отряд щеше да проведе първото си събрание днес

следобед. Щяхме ежедневно да информираме господин Гавро и про­

На следващата сутрин предадох на Райън накратко какво ми бе ка­

куратурата за напредъка си.

зал Джей Ес. Мина една седмица. Нищо.

Просто така. Край. Върнах се в кабинета си по-скоро зашемете­

Времето си оставаше горещо. През деня работех с кости. Остан­

на, отколкото облекчена. Защо? Кой? Бях настоявала на теорията си

ките, намерени в септичен резервоар в Канкун, се оказаха на турист,

за серийния убиец почти месец. Какво се бе случило, за да й повяр­

изчезнал преди девет години. Костите, изровени от кучета, бяха при­

ват най-после? Седем случая? Кои бяха другите два?

надлежали на тийнейджърка, убита с тъп предмет. За трупа, открит

Защо питаш, Бренън? Ще научиш.

в кутия, с отрязани ръце и размазано до неузнаваемост лице, може­

Наистина научих. В един и половина влязох в голямата зала на вто­

ше да се каже само, че жертвата е бял мъж със скелетна възраст око­

рия етаж. Четири маси образуваха островче по средата, по стените бяха

ло трийсет и пет - четирийсет години.

закачени преносими черни дъски и табла за съобщения. Детективи­

Вечер ходех на джазовия фестивал, смесвах се с тълпите, които за­

те се бяха скупчили в дъното на залата като купувачи на щанд от

дръстваха „Сент Катрин" и „Жан Манс". Слушах перуанците, чиято

търговско изложение. На таблото, което разглеждаха, бяха закачени

музика беше смесица от духови инструменти и фолклор. Скитах от

познатите карти на Монреал и метрото, и двете набодени с цветни ка­

Двореца на изящните изкуства до комплекс „Дежарден", наслаждавах

бари. Още седем табла висяха на стената, всяко с по една снимка и име

се на саксофоните, китарите и летните нощи. Не си позволявах да търся

на жена отгоре. Пет ми бяха до болка познати, другите две - не.

Габи. Отказвах да се страхувам за жените край мен. Слушах музика

от Сенегал, Кабо Верде, Рио, Ню Йорк и за известно време забравих

Клодел ме удостои с около половинсекунден поглед, другите ме

петте жени.

поздравиха сърдечно. Разменихме си коментари за времето, после сед­

нахме около масите. Райън ни раздаде по един тефтер от купчината

После, в четвъртък, ми се обадиха. Ламанш. Събрание във втор­

в центъра и се заловихме за работа.

ник. Важно. Помоли ме да присъствам.

Пристигнах, без да зная какво да очаквам, със сигурност не и това,

- Всички знаете защо сме тук и сте наясно как да си вършите ра­

което видях. Заедно с Ламанш седяха Райън, Бертран, Клодел, Шар­

ботата. Просто искам да се уверя, че сте обърнали внимание на ня­