stihiqta - Адел Паркс

Освен това имаше Майкъл. Той до такава степен се бе превърнал в част от нея, че тя лесно забравяше факта, че той е същински божи дар. Най-важният божи дар. Без Майкъл нямаше да има Матю или Мейси. А без огромната заплата тя нямаше да има никакъв шанс да напусне работата си в държавното ведомство, за да отглежда децата. Двамата единодушно бяха решили, че за децата ще е най-добре тя изцяло да се посвети на тях, че никой не би могъл да ги отгледа и възпита по-добре от нея. А и работата почти не иМ липсваше.

Почти.

Може би иМ липсваше обсъждането на телевизионните предавания с момичетата сутрин, а също и последният петък от всеки месец, когато обядваха в «Пица Експрес» и винаги е страхотно се забавляваха. Понякога иМ липсваше купуването на костюми от «Джигсоу» и на обувки от «Л. К. Бенст», както и обяснението, че иМ трябват «за службата». Почти не и липсваше безобидното флиртуване с момчетата от счетоводството. Със сигурност не иМ липсваше четирийсет и пет минутното пътуване до работата всеки ден или пък даването на парична лепта за новородени бебета, рождени дни, при навършване на пълнолетие, сватбени подаръци за хора, които не познаваше.

Марта срещна Майкъл преди десет години, малко след като бе завършила образованието си и се бе преместила в Лондон на първата си работа. Запознаха се в една кръчма чрез приятел на приятел на приятел, както обикновено става, когато си млад и нямаш нищо против да се срещаш с хора. Марта забеляза Майкъл още щом прекрачи прага на кръчмата, защото беше облечен различно с тъмнозелени джинси и тъмносиво поло. Всички останали мъже в кръчмата носеха плътни памучни панталони и светлосини ризи. Не беше много висок и това иМ допадна, така не изглеждаше заплашителен. Имаше хубаво тяло, широки рамене и най-сладкото стегнато задниче на света. Най-хубавото у него беше тъмната му коса (толкова черна, че сякаш синееше) и искрящите му, усмихнати тъмносини очи. Майкъл не беше особено приказлив, не беше мъж, който с приказки ще вкара някоя жена в леглото. Чарът му се състоеше в това, че постигаше същото, като ги изслушваше.

Беше първият човек, който наистина я изслуша. Както трябва. Не иМ задаваше въпроси за нея, които неизбежно щяха да отведат дотам, че да разкаже някоя забавна история за себе си. Не нижеше безкрайни разкази за сексуалните си подвизи, за да я накара да ревнува, нито пък се хвалеше с някакви невероятно мъжествени прояви, за да я впечатли. Не я прекъсваше, докато говореше, и погледът му не обхождаше тялото иМ. Ако го накарат, скромно разказваше някои смешен анекдот, стеснително признаваше желанието си да пътешества по света и още по-честно признаваше амбицията си да стане президент на «Стандарт Ойл». Майкъл каза на Марта, че има най-красивата усмивка на света, което я насърчи да се усмихва по-често.

Докато му се усмихваше и пиеше третата си водка с портокалов сок (защото по онова време Марта нямаше деца и можеше да си позволи да изпие три водки с портокалов сок, щом иМ се иска), забеляза, че Майкъл има широка брадичка и нос, които според нея му придаваха изискан и властен вид. Още преди края на вечерта Марта реши, че трябва да се омъжи за човек като Майкъл. Нещо повече, той беше мъжът, за когото искаше да се омъжи. Дори имената им си подхождаха. Реши, че имената на децата им също трябваше започват с буквата «М». Майкъл не беше от мъжете, в които жените се влюбваха или по които прималяваха след първата среща, затова и двамата се изненадаха, когато тя бързо и плътно се вкопчи за него. Преди Майкъл бе имала двама приятели — единият в последния клас в гимназията, а другият през втората и третата година в университета. През първата година беше доста разюздана, но опитът не се оказа особено добър, защото не иМ идеше отвътре. След като завърши, бе спала с още двама мъже. Установи, че и това не иМ допада: по природа бе моногамна, а природата иМ личеше от пръв поглед.

Осемнайсет месеца по-късно Марта и Майкъл се ожениха.

Освен това тя се оказа права — той наистина беше прекрасен съпруг.

Беше мил и внимателен, на него можеше да се разчита и работеше много, много усърдно. Беше стабилен — нито си падаше по жени, нито беше луд фен на футбола! Продължаваше да го харесва дори и след десетгодишен брак. Може би не така неистово, сърцеспиращо и ненаситно, както когато беше на двайсет и няколко години, но все още знаеше кои копчета да натисне.

Всеки петък вечер.

Марта и Майкъл имаха много пари и много приятели и щяха да запишат децата си в някои от най-добрите училища. Всички тези неща несъмнено си бяха божи дар.