stihiqta - Адел Паркс

Освен това в къщата възрастните щяха да си организират партита. Марта и Майкъл имаха много прекрасни приятели, освен това тя обичаше да посреща гости. Нищо не иМ доставяше по-голямо удоволствие от това да изпрати от дома си петима-шестима пийнали приятели, които преди това е нагостила обилно. В мечтите иМ кухнята щеше да е достатъчно голяма, за да има канапе и камина, та гостите иМ за вечеря да се събират там, докато тя приготвя храната. Щяха да се смеят и да си разменят последните клюки за известни личности, но щяха да обсъждат и някои важни злободневни проблеми. Щяха да предлагат великолепни вина, които Марта уверено щеше да препоръчва. Децата щяха учтиво да се появяват долу, за да поздравят гостите (след това щяха да си легнат, без да се превъзбуждат или да нервничат). Храната щеше да е красиво поднесена и вкусна (нищо нямаше да прегаря).

След като търсиха две години и половина, Марта и Майкъл намериха Бридълуей: къща, която не се нуждаеше от сериозен ремонт, по джоба им, на фантастично място, с оригинални камини, дървени подове и истински прозорци от две вертикално движещи се части — прекрасна комбинация от качества.

Дом на мечтите.

Дъхът на Марта секваше само като си помислеше за него.

Елайза знаеше всички подробности за Бридълуей и искаше офертата на Майкъл и Марта да бъде приета почти толкова, колкото го искаше самата Марта. Елайза съжаляваше, че не може да се присъедини към заможната лондонска прослойка, но се радваше за сестра си. Нито за миг не завиждаше на материалния и на емоционалния успех на Марта, всъщност той иМ вдъхваше надежда.

— Имаш ли време за чаша чай, за да ме осведомиш за последните подробности? — попита тя.

— Разбира се, но ти май току-що си пила нещо топло. — Марта посочи към «Бианки».

— Тук не сервират чай — отвърна Елайза. — Къде си паркирала?

Запътиха се към рейндж роувъра. Марта се питаше дали все пак ще успее да мине през супермаркета и да вземе Матю от забавачката, ако пие чай със сестра си. А Елайза с удивление отбеляза, че Марта продължава да смята топлите напитки за нещо, от което човек се нуждае, за да се стопли или да утоли жаждата си, след като е съвсем ясно, че те са част от общуването между хората.

И двете умираха да си побъбрят.

6.

Елайза подозираше, че господин и госпожа Евъргрийн са я намерили на прага на дома си, когато е била (приблизително) на два дни, и са я прибрали от добро сърце, защото как иначе би могла да обясни факта, че е съвсем различна от сестра си? Госпожа Евъргрийн не беше жена, която би заченала от млекаря и би измамиш съпруга си да отгледа детето като свое. Въпреки това двете като че ли не бяха сестри.

Марта не само не се впечатли, когато Елайза иМ разказа, че е прекарала предишната нощ в някакъв клуб и е пила на една маса с Бейсмънт Джакс, но и съвсем се обърка.

— В колежа ли сте учили заедно? Познавам ли я? — учтиво попита тя, докато трескаво се мъчеше да намери причина, поради която би трябвало да си спомня за тази Бърта Джакс.

Елайза изобщо не си направи труда да иМ обяснява, стана иМ твърде неудобно.

Освен че се обличаха различно, двете се изразяваха по различен начин (Марта си служеше само с изискания книжовен английски, а тя използваше жаргон). Походката също беше различна (Марта ходеше вдървено, с изправен гръб, правеше резки движения, а Елайза се носеше с плавна и ленива грация). Първото нещо, което тя правеше всяка сутрин, бе да пусне радиото. Изключваше го само за да пусне някой компактдиск или докато гледаше MTV. Обожаваше разсейването и бръмченето на фоновия шум. Сестра иМ прекарваше целия си ден, молейки се за тишина, а най-смелата иМ мечта бе един спокоен следобед. Дори преди раждането на децата Марта пускаше радиото само от време на време, за да слуша «Часът на жената» или конкретен концерт по Радио 3. Движеха се в различни среди и всяка от тях трудно общуваше с приятелите на другата. Елайза можеше на секундата да цитира нещо от Симон дьо Бовоар и смяташе, че тази жена трябва да бъде обявена за светица, а Марта (ако я притиснеха) заявяваше, че женското движение е «объркало нещата». Тя купуваше бельото си само от «Маркс енд Спенсър», защото предлаганите от тях артикули бяха «красиви и с невероятно добро качество». Най-изкусителното бельо в чекмеджето иМ беше един изрязан сатенен сутиен в прасковен цвят в съчетание с бикини в същия цвят. Елайза изразходваше времето и доходите си в «Ажан Провокатьор», където дързостта иМ направо се развихряше.