Дж. Уорд - Вечна любовl

пусто. Уличката не бе осветена, от прозорците на сградите също не се

процеждаше светлина и нищо не можеше да попречи на лесърите да си

свършат работата.

Рейдж и Ви затичаха още по-бързо, тежките им ботуши разпръскваха

калната вода от локвите във всички посоки. Разстоянието между тях и

лесърите бързо намаляваше и изглеждаше, че ще стигнат до тях, преди да

са заловили цивилните.

Рейдж се канеше да сграбчи лесъра вдясно от него, когато в уличката

навлезе черен пикап, поднесе по мокрия асфалт, но после отново пое по

права линия. Намали скорост в мига, в който лесърите заловиха единия от

цивилните. Без да ги е грижа как ще падне, двамата убийци хвърлиха

вампира в каросерията и се обърнаха, готови за борба.

— Аз ще поема пикапа — извика Рейдж.

Ви се зае с лесърите, а той хукна напред с лекотата на спринтьор.

Пикапът бе намалил скорост, за да качат вампира, и това му осигури

секунда или две. Точно когато стигна до колата обаче, тя отново потегли

и профуча покрай него. Рейдж се изстреля високо във въздуха и успя да се

улови за ръба на каросерията, обаче в следващия миг ръката му се плъзна

по мократа повърхност. Опита да се хване по-здраво, но задният прозорец

се отвори и от него се подаде дулото на оръжие. Той се сниши в очакване

да чуе острия звук от изстрела. Вместо това, цивилният, който се

опитваше да скочи на земята, трепна и се хвана за рамото си. Огледа се, очевидно неразбиращ какво става, и бавно се свлече обратно в

каросерията.

Рейдж не успя да се задържи и падна по гръб на земята. Тялото му

първо подскочи, а после се плъзна по паважа, но коженото му палто го

предпази от нараняване.

Скочи на крака и видя пикапът да завива зад далечния ъгъл. Изруга

невъздържано, но без да губи време, се върна тичешком при Ви. Битката

вече се беше развихрила. Лесърите се биеха уверено, макар и да бяха

сами. Ви удържаше позицията си. Извадил кинжала си, нанасяше сериозни

поражения на врага.

Рейдж се нахвърли върху първия лесър, до когото се добра, изпаднал

в ярост от загубата на цивилния и бесен на целия свят заради Мери.

Размаза копелето с юмруци, потроши костите му и разкъса кожата му с

ударите си. Черната кръв на жертвата опръска лицето му и започна да се

стича в очите. Не спря да удря тялото, докато Ви не го откъсна от него и

не го притисна до една от стените, които се издигаха от двете страни на

уличката.

— Какво правиш, по дяволите? — Рейдж едва се овладя да не удари

Ви, който му препречваше достъпа до убиеца.

Ви го улови здраво за реверите на палтото и го разтърси така, сякаш

се опитваше да го върне към реалността.

— Лесърът не помръдва. Погледни ме, братко. Лежи на земята и там

ще си остане.

— Пет пари не давам! — Рейдж се опита да се освободи, но Ви го

задържа, макар и с огромно усилие.

— Рейдж? Хайде, кажи ми. Какво става? Къде си, братко?

— Просто имам нужда да убивам… Имам нужда… — в гласа му се

прокраднаха истерични нотки. — Заради стореното от тях… Цивилните не

могат да се съпротивляват… Трябва да ги избия… — беше на ръба на

психическия срив, но, изглежда, не можеше да спре да вилнее. — О, Господи! Мери! Те искат и нея… И ще я вземат, както направиха и с

цивилния, Ви. По дяволите, братко… Какво да направя, за да я спася?

— Шшш. Спокойно, Холивуд. Охлади малко страстите.

Ви постави длан на врата му и прокара палец по изпъкналата вена на

шията му. Ласката имаше хипнотично въздействие и постепенно го

успокои.

— По-добре ли си? — запита Ви. — Да, по-добре си.

Рейдж си пое дълбоко дъх и се разходи наоколо за около минута.

После се върна при тялото на лесъра. Прерови джобовете му и намери

портфейл, малко пари в брой и пистолет.

Находката беше добра.

— Виж какво намерих. «Блекбъри» — прошепна Рейдж. После

подхвърли телефона към Ви, който подсвирна тихо.

— Бива си го.

Рейдж извади от ножницата един от кинжалите си и заби черното

острие в гърдите на убиеца. С пукот и блясък тялото се разпадна, но и

това не бе достатъчно за него. Все още му се искаше да крещи и да плаче

едновременно.

Двамата с Ви обиколиха набързо квартала. Навсякъде беше спокойно.

С малко късмет другите трима цивилни бяха успели да се приберат по

домовете си и вече в безопасност, най-вероятно трепереха от повишения

приток на адреналин в кръвта.

— Искам урните на тези лесъри — каза Рейдж. — Успя ли да вземеш