Ан Райс - Ве

мъж и го пребила почти до смърт, после го повлякла вързан

на въже зад коня си до местния полицейски участък. <���Много

народ видя това> - твърдят хората и тази история се е

разказвала из Айриш Ченъл чак до 1935 година. Наистина, в

полицейските записи от онова време е отбелязано такова

нападение и <���граждански арест>, състояли се през 1914

година. Мъжът умрял в килията си няколко часа по-късно.

Има още една история, разказана от глупава прислужница, която откраднала един от пръстените на Мери Бет, а през

нощта се събудила в душната си малка стая на Чипева стрийт

и открила Мери Бет да се навежда над нея в мъжки облик и да

настоява да и? върне веднага пръстена. Жената веднага го

сторила, но в три часа на следващия следобед починала от

преживяния шок.

Тази история ни е разказана веднъж през 1898 година и

отново през 1910 г., но се оказа напълно невъзможно да бъде

разследвана.

Най-ценното свидетелство, с което разполагаме от този ранен

период, е разказът на един кочияш от 1910 г., който твърди, че през 1908 г. качил Мери Бет в центъра, в Ру Роял. Бил

абсолютно сигурен, че е сама, но я чувал да си говори с

някого през целия път до горната част на града. Когато

отворил вратата на Първа улица, видял, че до Мери Бет седи

красив млад мъж. Тя му говорела нещо, но когато видяла

кочияша млъкнала и се изсмяла. Дала му две красиви златни

монети и му казала, че струват много повече, отколкото му

дължи, но да ги похарчи бързо. Когато кочияшът погледнал

дали мъжът слиза от каретата, видял, че вътре няма никого.

В нашите архиви има още много истории, които слугите са

разказвали за силите на Мери Бет, но всички те в същността

си повтарят едно и също - че Мери е била вещица и винаги

изявявала силите си, когато тя самата, семейството и? или

притежанията и? били застрашени. Но нека още веднъж

посочим, че историите на тези слуги се различават значително

от останалите материали, с които разполагаме.

Ако обаче направим общ обзор на живота на Мери Бет, ще

видим, че има убедителни доказателства за вещерство и от

други източници.

Доколкото можем да преценим, тя е имала три главни страсти.

Първата, но не по значение, е била жаждата и? да печели пари, да въвлича членовете на собственото си семейство в

натрупване на огромно състояние. Малко е да се каже, че е

била преуспяваща.

Още от ранните и? години са отбелязвани истории за същинско

съкровище от бижута, за вечно пълно със златни монети

портмоне и за това, че Мери Бет е раздавала тези пари на

бедните.

За нея се говори и че постоянно е предупреждавала хората да

<���похарчат бързо монетите>, защото каквото извадела от

магическото си портмоне, то винаги се връщало при нея.

Що се отнася до бижутата и монетите - може би щателното

проучване на финансите на семейството, извършено изцяло от

публични записи и анализирано от специалисти в областта, би

показало, че голяма роля във финансовото благополучие на

семейството играе мистериозно богатство с неизвестен

произход. Но на база на онова, което знаем, не можем да

направим подобно твърдение.

По-уместен е въпросът дали Мери Бет е използвала

ясновидски или окултни способи при своите инвестиции.

Дори бегъл поглед върху бизнес начинанията и? показва, че тя

е била истински финансов гений. Всъщност е била много по-

погълната от печеленето на пари, отколкото някога е бил

Жулиен, и притежава очевидната дарба да разбира какво ще

се случи. Освен това често предупреждавала познатите си за

предстоящи кризи или банкови фалити, макар че те рядко се

вслушвали в съветите и?.

Всъщност Мери Бет разпределяла инвестициите си в разрез с

общоприетите нагласи. Тя <���карала всичко подред>.

Инвестирала в търговията с памук, в недвижими имоти, в

банково дело, в търговия на едро, а по-късно и в контрабанда

на алкохол. Постоянно се впускала в крайно необичайни

начинания, но винаги имала невероятен успех. Например

<���наляла пари> в няколко изобретения и химически опити, които и? донесли огромна печалба.

Някой може дори да каже, че нейната история - на хартия -

няма никакъв смисъл. Знаела е твърде много, твърде често и е

печелела прекалено много от това.

Ако успехите на Жулиен, колкото и да са големи, могат да се

припишат на знанията и уменията му, успехите на Мери Бет