Ан Райс - Ве

семейството, ние не знаем за нея. Истинският и? характер

трудно може да се опише. Тя, разбира се, никога не е била

така дяволита и сърдечна като Жулиен и като че не е имала

голямо влечение към драмите. Дори на безбройните семейни

срещи, на които е танцувала, уреждала е групови фотографии

и е предлагала храна и напитки, никога не е описвана като

<���душата на компанията>. По-скоро като че е била спокойна, силна и целенасочена жена. Възможно е никой никога да не е

бил наистина близък с нея, освен дъщеря и? Стела. Но на тази

част от историята ще се спрем по-късно.

Много важен е въпросът доколко Мери Бет е използвала

окултните си сили за постигане на своите цели. Има

множество свидетелства, които могат да помогнат да добием

представа какво се е случвало зад кулисите.

За ирландските слуги, които са идвали и са си отивали от

Първа улица, тя винаги е била <���вещица> или пък магьосница.

Но техните истории за нея се различават значително от

останалите свидетелства, с които разполагаме, затова трябва

да ги приемаме с известна доза съмнение.

И все пак.

Слугите често говорели, че Мери Бет ходи във Френския

квартал, за да се консултира с магьосници, и че имала олтар в

стаята си, на който се молела на дявола. Казвали и че Мери

Бет винаги знаела кога лъжеш, къде си бил и къде се намира

всеки член на семейство Мейфеър, дори онези, които били

заминали на север. Знаела какво правят тези хора във всеки

един момент. И изобщо не си давала труд да пази това в

тайна.

Те твърдели също и че черните слуги винаги се обръщали към

нея, когато имали проблем с местната магьосница, и Мери Бет

знаела каква сила да използва или каква свещ да запали, за да

развали магията. Казвали също и че тя може да призовава

духове. Самата Мери Бет неведнъж заявявала, че най-важното

в магьосничеството е да можеш да призоваваш духове. Всичко

останало било само шоу.

Една ирландска готвачка, която работела в къщата в периода

1895-1902 г., разказала на един от нашите изследователи, че

Мери Бет и? казала, че на света има всякакви духове, но по-

нисшите се командват най-лесно. Казала също и че всеки

може да ги призове, ако реши. Тя карала духове да пазят

всички стаи в къщата и вещите в тях, но предупредила

готвачката да не се опитва да призовава духове сама. Това

криело известни опасности и тази работа трябвало да се

остави на хората, които могат да ги виждат и усещат. Като

нея самата.

<���Наистина можете да усетите духовете в онзи дом - казва

готвачката - и можете да ги видите, ако притворите очи. Но

на Мери Бет не се налагаше да прави това. Тя ги виждаше

ясно като ден, и то през цялото време, говореше с тях и ги

наричаше по име.>

Готвачката твърди и че Мери Бет пиела бренди направо от

бутилката, но това не било проблем, защото тя била истинска

дама, а една дама може да прави каквото пожелае. Пък и Мери

Бет била изключително мил и щедър човек. Същото важало и

за стария мосю Жулиен, но той нямало дори и да си помисли

да пие бренди направо от бутилката - винаги пиел шери в

кристална чаша.

Една перачка разказва, че докато вървяла през къщата, Мери

Бет можела да кара вратите да се затварят сами след нея, без

дори да ги докосва. Тази перачка веднъж била помолена да

занесе кош с чисто бельо на втория етаж, но отказала, защото

много се страхувала. Тогава Мери Бет я сгълчала добродушно

да не се прави на глупачка и оттогава перачката вече не

изпитвала никакъв страх.

Има поне петнайсет различни свидетелства за наличието на

магьоснически олтар в къщата, на който Мери Бет горяла

благовония и свещи в различни цветове. От време на време

поставяла на него и гипсови статуи на светци. Но никой не

споменава къде точно се е намирал този олтар. (Интересно е

да се отбележи, че нито един от черните слуги, разпитвани за

този олтар, не обелва и дума за него.)

Някои от останалите истории, с които разполагаме, са много

странни. Неведнъж се споменава, например, че Мери Бет не

само се е обличала като мъж, а че се превръщала в мъж, когато излизала с костюм, бастун и шапка. Тогава ставала

толкова силна, че можела да пребие всеки, който реши да я

нападне.

Рано една сутрин, когато яздела сама по Сейнт Чарлз авеню

(по това време Жулиен вече бил на смъртно легло), един мъж

се опитал да я смъкне от коня. В този миг тя се превърнала в