Ан Райс - Ве

интересувала от физическата си красота. Въпреки че винаги е

поддържала външния си вид, а понякога дори е изглеждала

зашеметяващо в бална рокля и с кожено наметало, тя никога

не е описвана като прелъстителна. Всъщност онези, които са я

наричали <���неженствена>, са имали предвид прямия и? и рязък

маниер, както и очевидното и? безразличие към значителната

и? физическа надареност.

Струва си да отбележим и че почти всички тези черти -

прямият маниер, деловото поведение, честността и

студенината - по-късно се асоциират с дъщеря и? Карлота

Мейфеър, която не е и никога не е била наследница на

завещанието.

Онези, които са харесвали Мери Бет и са правили успешен

бизнес с нея, я оценяват като <���прям> и много щедър човек, напълно неспособен на дребнавост. Онези, които не са се

разбирали с нея, я наричат безчувствена и безчовечна. Такъв

е случаят и с Карлота Мейфеър.

Бизнес интересите на Мери Бет и апетитът и? за удоволствия

ще бъдат описани най-подробно по-долу. Тук е достатъчно да

кажем, че в ранните години тя, не по-малко от Жулиен, е

давала тон на живота в къщата на Първа улица. Много

семейни вечерни празненства били изцяло организирани от

нея и пак тя убедила Жулиен да направи своето последно

пътуване из Европа през 1896 г., когато двамата посетили

всички столици от Мадрид до Лондон.

Още от дете Мери Бет споделяла любовта на Жулиен към

конете и двамата често яздели заедно. Освен това те обичали

театъра и посещавали всякакви пиеси, от класически

Шекспирови до съвсем малки и незначителни местни

постановки. И двамата били страстни любители на операта. В

последните си години Мери Бет имала по един грамофон

<���Виктрола> в почти всяка стая на къщата и постоянно пускала

оперни арии.

Тя като че е обичала да живее с много хора под един покрив.

Интересът и? към семейството не се е ограничавал до срещи и

събирания. Напротив, нейната врата е била отворена за

всички братовчеди чак до края на живота и?.

Някои разкази за нейното гостоприемство показват, че е

обичала да властва над хората; обичала е да е в центъра на

вниманието. Но дори в съобщенията, в които подобни

впечатления се изразяват директно, Мери Бет е описвана като

човек, който се интересува повече от другите, отколкото от

себе си. Всъщност пълната липса на нарцисизъм или суета у

тази жена продължава да изумява всички, които четат

настоящите записи. Вероятно по-скоро щедростта, отколкото

жаждата за власт, е удачното обяснение за отношенията и? с

родствениците и?.

(Позволете да отбележим, че Нанси Мейфеър, незаконно дете

на наследник на Морис Мейфеър, е осиновена от Мери Бет и е

отгледана заедно с Анта Мейфеър, като дъщеря на Стела.

Нанси живее в къщата на Първа улица чак до 1988 година.

Дори мнозина Мейфеър са смятали, че тя е родна дъщеря на

Стела.)

През 1891 година в къщата на Първа улица живеели: Реми

Мейфеър, който изглеждал с години по-голям от брат си

Жулиен, въпреки че всъщност не бил, и за когото се твърдяло, че е умрял от туберкулоза през 1897; синовете на Жулиен -

Баркли, Гарланд и Кортланд, които били първите Мейфеър

изпратени да учат в колежи на Източния бряг, където се

справили много добре; Мили Мейфеър, единствената от

децата на Реми, която така и не се омъжила, и накрая, заедно

с Жулиен и Мери Бет - тяхната дъщеря, малката Бел, за

която вече се говорело, че е леко слабоумна.

Към края на века в къщата дошли и Клей Мейфеър, брат на

Мери Бет, както и съсипаната Катерин Мейфеър, която с

огромна неохота напуснала къщата в Ривърбенд след нейното

разрушаване. От време на време на Първа улица живеели и

някои от братовчедите.

През цялото това време Мери Бет била неоспоримата

господарка на дома и точно тя започнала ремонта на къщата в

края на деветнайсети век, когато към нея били пристроени

бани и било прокарано газово осветление до третия етаж и до

помещенията за слугите. Тогава били изградени и две големи

външни постройки, една от които станала конюшня, над която

има жилищни помещения.

Въпреки че Мери Бет доживяла до септември 1925 г., когато

починала от рак, със сигурност можем да твърдим, че тя не се

е променила много с времето - нейните увлечения и

приоритети от края на деветнайсети век си остават същите

чак до смъртта и?.

Ако някога е имала близка приятелка или довереница извън