Ан Райс - Ве

- Ужасно, ужасно нещо - прошепна той, клатейки глава и

потрепери.

- Видяхте ли го?

Той извърна поглед. Зададох му още няколко въпроса, но

знаех, че е безполезно. Споменах нещо за това, че останалите

са знаели за съществото, но са се престрували, че не знаят.

Той ме погледна и рече:

- Не искаха да зная, че те знаят. Всички знаеха. Казах на

Жулиен: <���Има още някой в къщата и ти го знаеш, ти знаеш

какво представлява и какво иска, но не искаш да признаеш, че

знаеш>. А той отвръщаше: <���Стига, Ричард> и впрягаше: цялата си убедителност, ако мога така да се изразя, за да

забравя за случая. А през онази последна седмица, онази

ужасна последна седмица, то пак беше там, в леглото му.

Знаех го. Събудих се на стола и го видях. Наистина го видях.

Беше призрак на мъж и правеше любов с Жулиен. О, Господи, каква гледка само. Защото, нали разбирате, аз знаех, че това

същество не е реално. Изобщо не е реално. Не можеше да

бъде реално. И все пак го виждах.

Той се извърна, устата му затрепери още по-силно. Опита се

да извади кърпичката от джоба си, но беше твърде

непохватен. Не знаех дали трябва да му помогна.

Зададох му още въпроси, възможно най-внимателно. Той или

не ме чу, или пък не пожела да отговори. Някак се свлече на

стола, сякаш щеше да умре от старост всеки момент.

После поклати глава и каза, че не може да говори повече.

Изглеждаше напълно изтощен. Каза, че вече не остава цял ден

в магазина и скоро ще се качи горе. Благодарих му много за

снимките и той каза, че се радва, дето съм дошъл, чакал ме, за да ми ги даде.

Повече не видях Ричард Леуелин. Той умря пет месеца след

този разговор, в началото на 1960 година. Погребаха го в

гробището <���Лафайет>, недалече от Жулиен.

Има и други истории за Жулиен, които можем да включим

тук. Вероятно още много могат да бъдат открити.

Но това е достатъчно за нашия разказ, затова няма да добавям

нищо повече засега, освен това че знаем, че Жулиен е имал

още един любовник - мъж, към когото е бил много силно

привързан, и той вече бе описан тук като съдия Даниъл

Макинтайър, който по-късно се жени за Мери Бет Мейфеър.

Но на него ще се спрем във връзка с Мери Бет. Поради това

сега трябва да преминем към самата нея, последната голяма

вещица Мейфеър през деветнайсетото столетие и

единствената жена от рода през този век, която е могла да си

съперничи по сила с предшественичките си от осемнайсети.>

Вече бе два и десет. Майкъл спря само защото се налагаше. Очите

му се затваряха и не му оставаше друго, освен да поспи малко.

Остана неподвижен известно време, взираше се в папката, която

току-що бе затворил. Стресна го почукване по вратата.

- Влез - каза той.

Аарън влезе тихо. Беше облечен с пижама и ватирана копринена

роба, вързана с колан на кръста.

- Изглеждаш уморен - каза той. - Трябва да си лягаш.

- Да, така е - отвърна Майкъл. - Когато бях млад, можех дълго

да стоя буден, като се наливам с кафе. Но вече не мога. Очите ми

просто се затварят. - Облегна се в коженото кресло и зарови в джоба

си, извади цигара и я запали. Нуждата от сън вече бе станала огромна.

Той затвори очи и почти изпусна запалената цигара. Мери Бет, помисли

си той, трябва да прочета и за Мери Бет. Има толкова много въпроси: Аарън се настани в едно кресло със странични облегалки за

главата.

- Роуан е отменила полета си в полунощ - каза той. - Отложила

го е за утре, няма да пристигне в Ню Орлиънс преди следобед.

- Как разбра? - попита Майкъл сънливо. Но това бе последният

въпрос, който сега занимаваше съзнанието му. Дръпна бавно от

цигарата и се втренчи в чинията с недоядени сандвичи пред него. Бяха

станали на камък. Не бе поискал вечеря. - Това е добре - рече той. -

Ако стана в шест и веднага започна да чета, ще свърша до вечерта.

- И тогава ще поговорим - каза Аарън. - Трябва доста да

поговорим, преди да се видиш с нея.

- Зная. Повярвай ми, зная. Аарън, защо, по дяволите, съм

забъркан в това? Защо? Защо виждам този мъж още от дете? - Дръпна

отново от цигарата. - Страхуваш ли се от това привидение?

- Да, разбира се - отвърна Аарън без капка колебание.

Майкъл беше изненадан.

- Значи вярваш във всичко това? И си го виждал с очите си?

Аарън кимна.

- Да, виждал съм го.

- Слава богу. Всяка дума от тази история придобива за нас

значение, което не би разбрал човек, който не го е виждал! Някой, който не знае какво е да видиш такова привидение.