Ан Райс - Талтош

- Вие не знаете нищо - обяви внезапно Гордън. - Не знаете историите на Теса, които записах на касети. Само аз знам къде са те.

Аш се взираше в него. Присви очи и смръщи вежди.

Гордън се обърна, огледа се трескаво и извика:

- Чакай! Има още едно важно нещо, което ще ти покажа доброволно.

Втурна се отново към шкафа и когато се обърна, с две ръце държеше пистолет. Насочи го първо към Аш, после към Юри, а накрая към Роуан и Майкъл.

- Ще ви убия! - извика той. - Вещиците, талтоша, всички! Куршумът ще се забие в сърцето ви и вие ще умрете като всички смъртни!

- Не можеш да застреляш всички ни - обади се Юри и тръгна покрай масата.

- Не се приближавай или ще стрелям! - изпищя Гордън.

В следващия миг Аш се стрелна мълниеносно и се озова до стареца. Гордън се обърна към него и вирна пистолета. Аш не спря, но и пистолетът не беше свален.

Гордън изкриви лице и обърна оръжието към гърдите си. Раменете му внезапно увиснаха, другата му ръка се свиваше и отпускаше трескаво.

- Господи боже! - изпъшка той. Пистолетът падна на пода и се удари шумно в голите дъски. - Ти - каза, като се втренчи в Роуан. - Ти, вещице, вещице Мейфеър! Знаех си, че ще бъдеш ти. Казах им. Знаех го… - Той се присви почти на две, затвори очи и се свлече до шкафа. Изглеждаше, че ще падне напред, но просто се плъзна на пода. Подпря се с дясната си ръка, като че искаше да се надигне. После тялото му се отпусна, клепачите му се затвориха и покриха наполовина очите. Изглеждаше като мъртвец.

Лежеше с вид на човек, когото смъртта е застигнала неочаквано.

Роуан не помръдна от мястото си. С нищо не показваше, че тя е причинила това. Но беше тя, Юри го знаеше и виждаше, че и Майкъл го знае. Личеше си по начина, по който я гледаше - без упрек, но с безмълвно страхопочитание. После Майкъл въздъхна! Извади кърпа от джоба си и попи потта от лицето си. Обърна гръб на мъртвеца, поклати глава и се отдалечи в сенките близо до прозореца.

Роуан просто стоеше на мястото си със скръстени ръце, вперила поглед в очите на Гордън.

Вероятно, помисли си Юри, тя вижда нещо, което ние не можем да видим. Усеща нещо, което ние не можем да усетим.

Но това всъщност нямаше значение. Копелето беше мъртво. Едва сега Юри можеше да диша свободно. Едва сега си позволи дълга въздишка на облекчение, така различна от печалния стон, който се бе откъснал от гърдите на Майкъл.

Той е мъртъв, Аарън. Мъртъв е. А Старшите нямат нищо общо с това. Те ще разберат, със сигурност ще разберат кои са били съучастниците му, дали са били онези двама млади послушници.

За Юри беше сигурно, че Марклин Джордж и Томи Монохан са виновни. Всъщност целият заговор изглеждаше техен замисъл - дързък, безмилостен и опустошителен - вероятно това далече надхвърляше въображението на стареца.

Никой не помръдваше. Никой не продумваше. Стояха като вкаменени и сякаш отдаваха мрачната си почит към мъртвеца. На Юри му се искаше да изпита облекчение, но не чувстваше нищо.

После Аш отиде при Роуан, някак целенасочено и официално. Докосна я леко по раменете с дългите си пръсти, наведе се и я целуна по бузите. Тя го погледна като събудена от сън. Имаше най-нещастното изражение, което Юри бе виждал.

Аш се отдръпна и се обърна към него. Чакаше мълчаливо. Всички чакаха. Какво трябваше да се каже сега? Какво трябваше да се случи?

Юри се опита да отгатне, но бе невъзможно.

- Ще се върнеш ли сега у дома, в ордена? - попита го Аш.

- Да - отвърна Юри и кимна бързо. - Ще се върна у дома! Вече ги известих за всичко. Обадих им се от селото.

- Да, видях те - рече Аш.

- Говорих с Елвера и Джоан Крос. Изобщо не се съмнявам, че Джордж и Монохан са помощниците на Гордън. Но в ордена ще разберат истината.

- А Теса? - попита Аш с въздишка. - Можеш ли да я заведеш там?

- Ще ми позволиш ли да го направя? - попита Юри. - Разбира се, че ще я приемем. Ще и? дадем подслон и ще се грижим вечно за нея. Но нима ще позволиш това?

- Има ли по-сигурно място за нея? - отвърна Аш искрено натъжен и някак изморен. - Не и? остава много живот. Кожата и? е тънка като пергамента на моята книга. Вероятно ще умре скоро. Но не знам колко скоро. Не знам колко дълъг е животът на моята раса. Твърде често сме загивали от насилие. В най-ранните дни вярвахме, че това е единственият начин да умреш. Не бяхме и чували за естествена смърт…

Той замълча и се намръщи. Тъмните му вежди се извиваха красиво над огромните очи.

- Но ти я отведи - заключи той накрая. - Знам, че ще си добър с нея.

- Аш - прошепна Роуан. - Така ще им дадеш неопровержимо доказателство за съществуването на талтошите! Защо ще правиш подобно нещо?