Ан Райс - Лашър

- Не - отвърна Аарън. - Не мисля, че ще направят подобно нещо. Все пак ги познавам… донякъде… след всички тези години.

Майкъл замълча.

- Пък и знам, че вече не съм един от тях - продължи Аарън. - Сега моят дом е тук. Ще остана с Беа и моето семейство. А за останалото… за Таламаска, за тайните, за целите и?… Не знам. Не ме интересува. Май спря да ми пука още по Коледа, когато Роуан изгуби първия рунд в тази битка. А съвсем спря да ме интересува, когато я видях бледа като смъртник на носилката. Орденът вече не е мой проблем. Нямам нищо общо с него.

- А защо не се обади в полицията за Столов и Норган?

Аарън изглеждаше изненадан.

- Знаеш защо. Дължа ти поне това, не мислиш ли? Как да ти помогна иначе. Пък и Мона и Юри взеха нещата в свои ръце. Аз бях твърде объркан. Направихме най-простото нещо. Както винаги - най-простото нещо.

- Най-простото нещо?

- Да, онова, което ти стори с Лашър. Най-простото нещо.

Майкъл не отговори.

- Но остава да се свърши още много - рече Аарън. - Семейството още не е наясно, че вече е в безопасност, но скоро ще разбере. Ще настъпят някои промени, когато хората осъзнаят, че всичко е приключило, че вече могат да отворят капаците и да пуснат слънцето.

- Да, така е.

- Ще извикаме лекари за Роуан, ще направим всичко по силите си. Мислех да взема една касета с много хубав канон. Беа каза, че Роуан го обича. Веднъж го пуснали, когато била у тях. У Беа. Всъщност по-точно «у нас».

- А вярваш ли на всичко, което ни разказа Лашър - за талтошите, за легендите, за малките хора?

- И да, и не - отвърна Аарън, замисли се за момент и добави: - Не искам никакви мистерии вече. - Изглеждаше някак изненадан от собственото си спокойствие. - Искам да бъда със семейството си, искам Деидре да ми прости, че не и? помогнах, Роуан да ми прости, че позволих това да и? се случи. Искам и ти да ми простиш, задето допуснах да бъдеш наранен и оставих цялото бреме на твоите плещи. А после искам да забравя.

- Значи семейството победи. Жулиен победи - рече Майкъл.

- Ти победи - отбеляза Аарън. - А Мона тепърва ще побеждава - добави с усмивка. - Каква дъщеря може да ти бъде само. Мисля, че трябва да ида до Амелия стрийт да я видя. Тя каза, че е толкова влюбена в Юри, че ако не и? се обади до полунощ, ще полудее! Щяла да полудее като Офелия. Трябва да видя и Вивиан, и Древната Евелин. Искаш ли да дойдеш с мен? Много е хубаво да се разхождаш по булеварда. Не е далеч, само на десет пресечки.

- Не сега. Може би после. Ти отивай.

Замълчаха.

- Те искат да идеш там - рече Аарън. - Мона се надява да се заемеш с реставрацията на къщата. Не е поддържана от години.

- Красива къща. Виждал съм я.

- Има нужда от твоята намеса.

- Може пък и да го направя. Върви, хайде.

На следващата сутрин отново заваля. Майкъл седеше под дъба и гледаше гроба.

Райън излезе да поговори с него, но остана на пътеката и не посмя да си накаля обувките. Майкъл разбра, че явно въпросът не е спешен. Райън изглеждаше отпочинал, сякаш някак бе усетил, че всичко е свършило. Може би трябваше да знае.

Райън дори не погледна към парчето земя около гроба, то и без това изглеждаше съвсем като влажната рохкава пръст около корените на дървото, където не бе пораснала трева.

- Трябва да ти кажа нещо - рече Майкъл.

Райън спря и на лицето му се появи тревога и страх, но се овладя и кимна бавно.

- Вече няма опасност - продължи Майкъл. - Вече няма опасност за никого. Можеш да освободиш охраната. Остави само една сестра за през нощта. Освободи и Хенри, ако искаш. Пенсионирай го или каквото решиш. Може да го изпратиш в къщата на Мона.

Райън не каза нищо, само кимна отново.

- Оставям на теб да решиш какво ще кажеш на останалите - рече Майкъл, - но те трябва да знаят, че вече няма опасност. Никоя жена няма да пострада повече. Никой вече няма да умре. Не и заради него. Ако от Таламаска се свържат с теб, изпрати ги при мен. Не искам жените да се страхуват. Нищо няма да се случи, те са в безопасност. Обаче не зная нищо за смъртта на двамата лекари. Абсолютно нищо.

Райън понечи да му зададе въпрос, но размисли и пак кимна.

- Ще се погрижа за всичко - рече той. - Не бива да се безпокоиш повече за това. Ще се заема и с въпроса за лекарите. А това за Хенри е добра идея, ще го изпратя в къщата на Амелия стрийт. Не мисля, че Патрик ще възрази. Дойдох просто да разбера как си, но виждам, че си добре.

Майкъл кимна и се усмихна леко.

След обяда отново седна до леглото на Роуан. Беше отпратил сестрата, защото не можеше вече да понася присъствието и?. Искаше да остане сам. Пък и тя беше намекнала, че трябва да иде да види своята собствена болна майка в болницата, затова той и? каза: «Всичко тук е наред, върви. Върни се към шест». Тя остана много доволна.