Чайлд,Лий - Не се връщай

— Скъли ли го е местил?

— В абсолютно всички случаи.

— Благодаря ти.

— Оттук нататък какво следва?

Ричър прекъсна линията, без да отговори, защото звънеше другият телефон. На Шраго. Беше същият като на Райкард с онова шантаво чуруликане. Бяха го оставили върху шкафчето. Звукът беше силен и пронизителен като на някаква механична играчка. На дисплея пишеше _входящо повикване_. Абсолютно излишна информация. Но точно под надписа се мъдреше още една дума: _дом_.

Телефонът иззвъня осем пъти и спря.

Ричър мълчеше.

— Звънят, защото се безпокоят, но само толкова — обади се Търнър. — Не е с конкретна цел. Не сме използвали кредитните карти, а това означава, че няма накъде да се насочат. И съответно нямат какво да му кажат.

— Питам се докога ще се безпокоят, преди да слязат на земята — промърмори Ричър.

— Отказът от реалността е прекрасна позиция — рече Търнър и отиде да надникне през пердето. — Като се прибера, ще изчистя кабинета си с пароструйка. Не искам никакви следи от Морган.

— Защо Монтеки е пуснал Задран да се върне в планините?

— Вероятно очакваш да ти отговаря, че е било по политически или юридически причини.

— И двете са възможни. Но ако е нещо друго?

— Не виждам какво друго. По онова време е бил на трийсет и пет-шест, най-младият от петимата братя. А това снижава статуса му в една силно йерархична култура. На всичкото отгоре се е издънил, което е втори минус. Никакво положение, а очевидно са му липсвали и качества. Едва ли е станал нечий доверен човек. Привличането му не е било свързано с качествата му, нито с някаква проява на ентусиазъм от негова страна.

Телефонът на Шраго отново иззвъня. Същата птича песен, същите думи на дисплея. Спря след осем сигнала.

Жулиета се върна в стаята и седна на канапето.

— Е? — обади се Ромео, изтегнал се на друго канапе на два метра от него.

— Опитах два пъти.

— Някакви предчувствия?

— Може би е зает. Но ако се намира на по-малко от трийсет метра от тях, би трябвало да си е изключил телефона. Това е ясно като бял ден.

— Колко време ще остане близо до тях?

— Теоретично погледнато, може и часове.

— Значи седим и чакаме обаждането му, така ли?

— Мисля, че се налага.

— А ако не се обади?

— Значи сме свършени.

Ромео бавно изпусна въздуха от гърдите си.

— Печелим, губим, все тая — промърмори той. — Важното е, че пътуването беше приятно.

Минута след като телефонът на Шраго млъкна за втори път, започна да звъни телефонът на Търнър. Преди да вдигне, тя включи високоговорителя.

— Апарат с предплатена карта за еднократно ползване, вероятно купен от „Уол-Март“ — обяви Лийч. — Ако е платен кеш, ще го открием колкото открихме бившия съпруг на сестра ми.

— Някакви подробности? — попита Търнър.

— Колкото щеш. Единственото, което не знаем, е собственикът му. Всичко останало може да се види без никакъв проблем. За целия си досегашен живот апаратът има две изходящи и две входящи обаждания, от същите онези номера.

— И от двата по едно?

— По-скоро в полза на единия.

— Кой е той?

Лийч продиктува номера.

— Това трябва да е Ромео — промърмори Търнър. — Сержант, ще те помоля да провериш този номер.

— Вече си го позволих, майоре. Същата работа. Апарат за еднократна употреба от „Уол-Март“ с предплатена карта. Но този е още по-самотен. Единственият номер, с който се е свързал, е на неговото другарче. То е и единственото, което го е търсило. Тази комуникационна мрежа е силно раздробена. Тяхната прилежност и дисциплина ми се струват забележителни. Имате работа с много умни хора. Ще разрешите ли да говоря свободно?

— Разбира се — отвърна Търнър.

— Трябва да пипате крайно внимателно, майори. Като начало не е зле малко да се постегнете.

— В смисъл?

— Другият номер, на който е звънял първият човек, принадлежи на апарат, който от доста време стои на едно и също място на две преки от Белия дом. Предполагам, че вие сте в някой страхотен хотел наблизо, а в този случай възможностите са две: или някой лош човек наблюдава сградата, или вие вече сте му отнели телефона и в момента той е в стаята ви. Ако е второто, трябва да имате нещо важно предвид — след като аз мога да го видя, значи и те могат. Докато не го изключите, разбира се. Което според мен трябва да направите незабавно.

— Виждаш го?

— Технологиите наистина са голяма работа.

— А можеш ли да видиш и другите два?

— Абсолютно. В момента са пред очите ми.

— Къде са?