Тери Пратчет: Туп!

— Какво? О, не — смотолеви той. — Сигурно не.

„Вампир и върколак в една стая — замисли се той, докато изкачваше стълбите до кабинета си. — Е, просто ще трябва да се справят с положението. И това ще бъде само _първият_ от проблемите ни.“

— И заведох г-н Песимал горе в залата — извика Веселка подире му.

Ваймс се спря насред стълбите.

— Песимал?

— Правителственият инспектор, сър. Онзи, за когото ме предупредихте.

„О, да — каза си Ваймс. — _Вторият_ от проблемите ни.“

>

_Това беше политика. Ваймс все не можеше да й хване цаката на тая политика, пълна с капани за честните люде. Конкретният бе заложен миналата седмица в кабинета на лорд Ветинари, на обичайната ежедневна среща…_

— А, Ваймс — обърна се негова светлост при влизането му — толкова любезно от ваша страна, че се отбихте. Не е ли прекрасен ден?

„До момента“ — отвърна наум Ваймс, забелязвайки другите двама присъстващи.

— Пожелали сте да ме видите, сър? — той погледна към Ветинари. — На Водната улица има демонстрация на Силиконовата антиклеветническа лига и трафикът се е задръстил чак до Най-малката порта…

— Уверен съм, че може да почака, командире.

— Да, сър. Там е проблемът, сър. Точно това прави.

Ветинари вяло махна с ръка и изтъкна:

— Но, Ваймс, претоварените с пълни каруци улици са знак на прогрес.

— Само в преносен смисъл, сър.

— Е, поне съм уверен, че подчинените ви могат да се справят със ситуацията — Ветинари кимна към един празен стол. — Вече са в доста набъбнал състав. Какъв разход! Заповядайте, седнете, командире. Познавате ли се с господин Джон Смит?

Другият мъж на масата извади лулата от устата си и пусна към Ваймс неистово приветлива усмивка.

— Не сссмятам, че сссме имали удоволссствието — провлачи той, протягайки ръка. Не би трябвало да е възможно да се говори антизавалено, но Джон Смит успяваше.

„Ръкостискане с вампир? Как ли пък не, мътните го взели! — рече си Ваймс. — Дори и с някакъв в трагичен ръчно плетен пуловер.“ Вместо да поеме ръката, той отдаде чест.

— Радвам се да се запознаем, сър — излъга стегнато с отсечен поздрав. Този пуловер наистина беше _отвратителен_. Имаше гнусни зигзаговидни шарки в много странни, неудачни цветове. Изглеждаше като нещо, оплетено за подарък от леля-далтонистка; от онзи тип неща, които не смееш да изхвърлиш от страх клошарите да не почнат да ти се подиграват и да ти прекатурят с ритници кофите.

— Ваймс, господин Смит е… — започна Ветинари.

— Президент на анкх-морпоркската мисия на юбервалдската Лига на въздържателите — изпревари го Ваймс. — И съм убеден, че дамата до него е госпожа Дорийн Уинкингс, ковчежник на същата. Става дума за приемането на вампир в Стражата, нали, сър? Отново.

— Да, Ваймс, за това става дума — кимна Ветинари. — И, да, _отново_. Нека всички седнем. Ваймс?

Няма измъкване, даде си сметка Ваймс, сядайки с нежелание на стола. И този път вече щеше да загуби. Ветинари го бе хванал натясно.

Ваймс знаеше всички аргументи за наличието на различни раси в Стражата. Те бяха добри аргументи. Някои от доводите срещу тях бяха лоши аргументи. В Стражата имаше тролове, _много_ джуджета, един върколак, три го`лема, един Игор и не на последно място ефрейтор Нобс*, така че защо не и вампир? А Лигата на въздържателите беше факт. Вампири с черната лентичка на лигата („Ни една капка!“) бяха също факт. Естествено, отреклите се от кръвта вампири ставаха малко особени, но бяха интелигентни и умни и като такива — потенциален актив за обществото. А Стражата бе най-очевидната ръка на правителствената власт в града. Защо да не даде пример?

[* Ваймс трябваше да признае, че положението с Ноби е малко неясно. Ноби беше човек, точно като доста други служители на Стражата. Просто само на него му се налагаше да носи удостоверение, за да го докаже.]

Защото — изтъкна смачканата, но все още жива душа на Ваймс — ти мразиш проклетите вампири. Без игрички, без преструвки, без измъкваници от рода на „обществеността ще е против“ или „не му е сега моментът“. Мразиш проклетите вампири и това си е _твоята_ проклета Стража.

Останалите трима го гледаха втренчено.

— Гозподин Ваймз — обади се г-жа Уинкингс — не мозем да не забелезим, че взе още не зте наели нито един от нашите членове в Зтразата…

„Кажи «Стражата», а, защо не го кажеш? — заяде се наум Ваймс. — Знам, че можеш. Пусни осемнайсетата буква от азбуката в живота си. Вземи назаем от господин Смит, той си има в излишък. Както и да е, имам нов аргумент. Железен като стражеска броня.“