Unknown - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

Квоте се наведе напред и сложи извинително ръка върху коляното на помощника си.

— Името е хубаво, Баст. Просто малко ме изненада, това е всичко. — Той отново се облегна назад. — И така, как би се опитал да ограбиш тройно заключения сандък на Квоте Безкръвния?

Баст се усмихна.

— Когато го казваш по този начин, звучиш като някой пират, Реши. — Той замислено погледна сандъка в другия край на стаята. — Предполагам, че и дума не може да става да ти поискам ключовете? — попита накрая.

— Точно така — отвърна Квоте. — За целта, ще предположим, че съм загубил ключовете. Дори още по-добре — да предположим, че съм умрял и сега си свободен да си пъхаш носа в моите тайни.

— Това е малко зловещо, Реши — меко го упрекна помощникът му.

— Животът е малко зловещ, Баст — отбеляза съдържателят без никаква следа от веселост в гласа. — Най-добре започни да свикваш с това. — Той махна с ръка към сандъка. — Хайде, любопитен съм да видя как ще се справиш с този малък костелив орех.

Баст му хвърли потиснат поглед.

— Главоблъсканиците са по-лоши и от уроците с книги, Реши — рече той и отиде при сандъка.

Той го побутна лениво с крак, след което се наведе и огледа двете ключалки — едната от тъмно желязо, а другата от лъскава мед. Натисна с пръст заобления капак и сбърчи нос.

— Не мога да кажа, че това дърво ми харесва, Реши, и определено не ми се струва честно, че си сложил желязната ключалка.

— Ето че урокът вече е полезен за теб — сухо отвърна Квоте. — Стигна до универсална истина, а тя е, че обикновено в живота няма нищо честно.

— На всичкото отгоре е без панти! — възкликна Баст, докато оглеждаше задната част на сандъка. — Как може да има капак и да няма никакви панти?

— Отне ми известно време да направя този капак — призна съдържателят с нотка на гордост.

Баст коленичи и огледа медната ключалка. Вдигна ръка и я прилепи плътно към плочката. След това затвори очи и застина съвсем неподвижно, сякаш слушаше.

След известно време се наведе напред и духна към ключалката. Когато нищо не се случи, устата му започна да мърда. Макар да говореше твърде тихо, за да се различат думите, в тона му се долавяше настойчива молба.

Това продължи доста дълго, но накрая Баст седна на пода и се намръщи. После се засмя игриво, протегна ръка и почука върху капака на сандъка. Не се чу почти никакъв звук, сякаш почукваше с кокалче върху камък.

— Питам просто от любопитство — обади се Квоте, — какво би направил, ако нещо ти почука в отговор?

Помощникът се изправи, излезе от стаята и малко по-късно се върна с набор различни инструменти. Подпря се на едното си коляно и няколко дълги минути си игра с медната ключалка, като я ръчкаше с парче закривена тел. Накрая започна да ругае под носа си. Когато се размърда, за да застане под друг ъгъл, ръката му докосна матовата плочка на желязната ключалка и той отскочи назад, съскайки и фучейки.

Изправи се на крака, захвърли телта и извади дълъг лост „кози крак“, направен от лъскав метал. Опита се да мушне единия му край под капака, но не успя да намери никаква цепнатина под тънкия като косъм ръб. След няколко минути се отказа и от това.

Сетне се опита да обърне сандъка настрани, за да огледа дъното му, но въпреки всичките си усилия успя само да го плъзне на няколко сантиметра по пода.

— Колко тежи това нещо, Реши? — възкликна Баст ядосан. — Сто и петдесет кила?

— Над двеста, когато е празен — отвърна съдържателят. — Спомняш ли си колко трудно ни беше да го качим по стълбите?

Помощникът въздъхна и отново дълго оглежда сандъка със свирепо изражение. Накрая извади от купчината инструменти една брадвичка. Не беше грубата брадвичка с клинообразна горна част, която използваха, за да режат подпалки зад странноприемницата. Беше тънка и заплашителна, изкована от едно-единствено парче метал. Формата на острието й смътно напомняше на лист.

Той леко подхвърли оръжието в ръката си, сякаш преценяваше теглото му.

— Ето това щеше да е следващото нещо, което щях да направя, Реши, ако наистина се интересувах какво има вътре. — Той хвърли към учителя си изпълнен с любопитство поглед. — Но ако искаш, по-добре да не опитвам…

— Не гледай към мен, Баст. — Квоте направи безпомощен жест. — Аз съм мъртъв. Прави каквото решиш.

Баст се ухили и удари с брадвичката по заобления капак на сандъка. Чу се странен, приглушен и звънтящ звук, сякаш в някоя далечна стая е звъннало звънче.

Помощникът спря за момент, след което обсипа капака на сандъка с поредица от яростни удари. Първо замахваше лудо с една ръка, после реши да използва и двете си ръце, като вдигаше брадвичката високо над главата си, сякаш цепи дърва.