Върнахме се на пътеката и отново закрачихме по нея. Помислих си да я прегърна, но не го направих. Не можех да преценявам добре тези неща, но изглежда, че моментът бе отминал.
Дена вдигна поглед, когато стигнахме до статуята на жена, откъсваща цвете. Тя въздъхна.
— Беше по-вълнуващо, когато не знаех, че това ни е позволено — сподели с известно съжаление в гласа.
— Винаги е така — съгласих се аз.
> 71.
> Антракт — тройно заключеният сандък
Квоте вдигна ръка и направи знак на Летописеца да спре. Писарят избърса върха на перото си в оставения наблизо парцал и раздвижи схванатите си рамене. Съдържателят мълчаливо извади тесте карти и започна да ги раздава на масата. Баст взе своите и ги заразглежда с любопитство.
— Какво… — намръщи се Летописеца.
По дървената площадка отвън отекнаха стъпки и вратата на странноприемницата „Пътният камък“ се отвори. Видяха един плешив и дебел мъж, облечен в бродиран жакет.
— Кмете Лант! — поздрави го съдържателят, като свали картите и се изправи. — Какво мога да направя за вас? Искате ли нещо за пиене? Или за хапване?
— Чаша вино ще ми дойде добре — отвърна кметът, докато влизаше в стаята. — Имаш ли червено „Гремсби“?
Квоте поклати глава.
— Опасявам се, че не — отвърна той. — Нали знаете какви са пътищата. Трудно ми е да поддържам всички стоки в наличност.
— Тогава ще пийна каквото и да е червено вино — кимна кметът. — Но имай предвид, че няма да платя повече от едно пени за него.
— Разбира се, че не, господине — загрижено отвърна съдържателят и за малко не започна да чупи ръце от отчаяние. — А нещо за ядене?
— Не — отказа плешивият мъж, — всъщност съм дошъл, за да се възползвам от услугите на писаря. Реших да поизчакам малко, докато нещата се поуспокоят, за да останем насаме. — Той огледа празната стая. — Надявам се, че няма да имаш нищо против да си послужа с това място за половин час?
— Никак даже — угоднически се усмихна Квоте и подкани с жест Баст да си върви.
— Но аз имах пълен борд! — запротестира помощникът и размаха картите си.
Съдържателят му се намръщи и се отправи към кухнята.
Кметът свали жакета си и го метна върху облегалката на стола, докато Баст недоволно събираше картите.
Квоте донесе чаша червено вино и след това заключи вратата с голям месингов ключ.
— С момчето ще се качим горе — каза той, — за да останете насаме.
— Това е изключително любезно от твоя страна — отбеляза кметът, докато се настаняваше на стола срещу Летописеца. — Ще те извикам, когато приключим.
Съдържателят кимна и поведе Баст нагоре по стълбите. Когато стигнаха, Квоте отвори вратата на стаята си и махна на помощника си да влезе вътре.
— Чудя се какво ли иска да запази в тайна Лант — рече Квоте, веднага щом затвориха вратата след себе си. — Надявам се да не се бави твърде много.
— Той има две деца от вдовицата Крийл — сухо отвърна Баст.
— Наистина ли? — повдигна вежди съдържателят.
— Всички в града знаят — сви рамене помощникът.
Като чу това, Квоте изсумтя и седна на големия тапициран стол.
— Какво ще правим половин час двамата? — попита той.
— От последните ни уроци мина много време — Баст дръпна един дървен стол изпод малкото бюро и седна на края му. — Можеш да ме научиш на нещо.
— Уроци — замислено повтори Квоте. — Можеш да почетеш от „Целум Тинтуре“.
— Реши — умолително каза Баст, — толкова е _отегчително_. Нямам нищо против уроците, но трябва ли те да включват и книги?
Тонът му накара съдържателя да се усмихне.
— Тогава урок с главоблъсканица?
На лицето на Баст се появи широка усмивка.
— Добре, чакай да помисля за момент. — Квоте потупваше с пръст устните си, докато очите му обхождаха стаята.
Не след дълго погледът му беше привлечен от тъмния сандък, който стоеше до леглото.
— Как би отворил моя сандък, ако искаше да го направиш? — небрежно го посочи той.
— Тройно заключеният ти сандък ли, Реши? — Изражението на Баст стана леко неспокойно.
Квоте погледна своя ученик и след това избухна в смях.
— Моят какво? — невярващо попита той.
Помощникът му се изчерви и сведе поглед.
— Аз така го наричам — смотолеви той.
— Както е тръгнало с имената… — поколеба се съдържателят и на устните му заигра усмивка. — Не мислиш ли, че е малко детинско?
— Ти си този, който го направи, Реши — начумери се Баст. — Трите ключалки и скъпото дърво — не съм виновен, че името му звучи като нещо от приказките.
Читать дальше