Unknown - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

Тихо напуснах стаята и се захванах да махам поилките от позлатената клетка.

* * *

Един час по-късно тримата вечеряхме мълчаливо в стаите на маера. Двамата с него разказахме на Стейпс какво се е случвало през последните няколко дни. Прислужникът бе почти зашеметен от оздравяването на господаря си, както и от новината, че здравето му ще продължи да се подобрява.

Що се касае до мен самия — след като няколко дни бях търпял недоволството на Алверон, сега се чувствах облекчен, че изведнъж отново съм спечелил благоразположението му. Въпреки това бях разтърсен от мисълта колко близо се бях оказал до пълната катастрофа.

Бях откровен с маера за погрешните си подозрения спрямо Стейпс и предложих на прислужника своите искрени извинения. Той на свой ред призна за съмненията, които е имал към мен. Накрая двамата си стиснахме ръцете и мнението ни един за друг стана далеч по-добро.

Докато разговаряхме и дояждахме вечерята, Стейпс вирна глава, извини се и бързо излезе.

— Външната врата — обясни Алверон. — Слухът му е като на куче. Направо е свръхестествен.

Прислужникът отвори вратата и въведе високия мъж с бръсната глава, който разглеждаше с маера картите в деня на моето пристигане. Командир Дагон.

Докато гостът пристъпваше в стаята, погледът му обходи четирите й ъгъла, прозореца, другата врата, спря се за кратко върху мен и сетне се насочи към Алверон. Когато ме погледна, всички дълбоки и диви инстинкти, помогнали ми да оцелея по улиците на Тарбеан, ми закрещяха да бягам, да се скрия, да направя всичко, само и само да съм далеч от този мъж.

— А, Дагон! — весело го поздрави маерът. — Добре ли се чувстваш в този прекрасен ден?

— Да, ваша милост. — Той стоеше нащрек, без да поглежда господаря си в очите.

— Ще бъдеш ли така добър да арестуваш Каудикус по обвинение в измяна?

Последва кратка пауза, преди да дойде отговорът:

— Да, ваша милост.

— Осем човека би трябвало да са ти достатъчни, стига да не са такива, които си губят акъла в сложна ситуация.

— Да, ваша милост. — Започнах да усещам неуловимите разлики в отговорите на Дагон.

— Искам го жив — каза Алверон така, сякаш отговаряше на незададен въпрос, — но не е необходимо да си мек с него.

— Да, ваша милост — отвърна Дагон и се приготви да си върви.

— Ваша милост — побързах да се намеся аз, — ако той наистина е арканист, трябва да вземете някои предпазни мерки.

Още докато изричах думата „трябва“, съжалих, че съм я казал. Звучеше твърде нахално. Трябваше да кажа _„може би ще пожелаете да обмислите дали да не вземете някои предпазни мерки“_.

Алверон, изглежда, не обърна внимание на гафа ми.

— Да, разбира се. За да хванеш крадец, ти трябва друг крадец. Дагон, преди да го свалиш долу, окови ръцете и краката му в здрава желязна верига. И се постарай желязото да е чисто. Запуши му устата и му превържи очите… — Той се замисли за кратко, потупвайки устните си с пръст. — И му отрежи палците.

— Да, ваша милост.

— Мислиш ли, че това ще е достатъчно? — погледна ме Алверон.

Преборих се с внезапен пристъп на гадене и се насилих да стисна ръце в скута си. Не знаех кое ми се струва по-обезпокоително — веселият тон, с който маерът издаваше заповедите си, или равният и безизразен глас, с който Дагон ги приемаше. Човек трябваше да внимава много с истински арканист, но мисълта, че ще осакатят ръцете му, ми се стори по-ужасяваща от това направо да го убият.

Командирът си тръгна и след като вратата се затвори след него, Стейпс потрепери.

— За бога, Ранд! Той е като струйка ледена вода, която се стича по гърба ми. Иска ми се да се беше отървал от него.

— За да може някой друг да го вземе на служба? — засмя се маерът. — Не, Стейпс. Искам го тук, при себе си — моето бясно куче, вързано на къса каишка.

Прислужникът се намръщи. Но преди да успее да добави нещо, очите му бяха привлечени от нещо във всекидневната.

— О, още една.

Той отиде до клетката и се върна с поредната мъртва бързолетка, като държеше нежно крехкото й телце, докато я изнасяше от стаята.

— Знам, че е трябвало да изпробвате лекарството върху нещо — разнесе се гласът му от съседното помещение. — Но е малко жестоко да го направите с бедните, малки калантис.

— Какво каза? — попитах аз.

— Нашият Стейпс е старомоден — обясни с усмивка Алверон. — Освен това е по-образован, отколкото показва. Калантис е името на птиците на елд винтик.

— Мога да се закълна, че съм чувал тази дума и по друг повод.