Unknown - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

— Казват ли защо сме водили битка? — попитах аз.

— Заради какви ли не неща — презрително отвърна той. — Заради обида, недоразумение. Заради това, че си се опитал да откраднеш магията му или че той се е опитал да ти открадне жена. Типичните глупости. — Слийт потри лицето си. — Да видим. Свириш на лютня прилично добре и си горделив като изритана котка. Имаш лоши обноски и остър език и не показваш уважение към по-висшестоящите от теб, които на практика са всички останали, като се има предвид скромният ти и объркан произход.

Усетих как лицето ми пламна от гняв, който се разпространи по цялото ми тяло.

— Аз съм най-добрият музикант, който някога ще срещнеш или ще видиш отдалеч — заявих с пресилено спокойствие. — И съм Едема Рух до мозъка на костите си. Това означава, че кръвта ми е червена. Означава, че дишам свободно и отивам там, където ме отведат краката ми. Не раболепнича и не се умилквам като куче пред ничия титла. Това изглежда като горделивост само на хората, които цял живот са се навеждали пред останалите.

— Също така съм чувал, че имаш доста избухлив нрав. — Слийт ми се усмихна безгрижно и аз осъзнах, че нарочно ме е предизвикал. — За теб се носят и всякакви други, най-разнообразни глупави слухове — че спиш само един час на нощ, че имаш демонска кръв, че можеш да разговаряш с мъртвите…

Наведох се напред, изпълнен с любопитство. Това не беше някой от слуховете, които аз бях разпространил.

— Наистина ли? С духове ли говоря? Или твърдят, че изравям трупове?

— Предполагам, че става дума за духове — отвърна той. — Не съм чувал някой да споменава, че ровиш в гробове.

Кимнах.

— Нещо друго?

— Само това, че миналия семестър си бил сгащен в една уличка от двама мъже, които убиват хора за пари. И въпреки че имали ножове и са те хванали неподготвен, ти си ослепил единия и си пребил другия до безсъзнание, призовавайки огън и светкавици като Таборлин Великия.

Дълго се гледахме един друг. Настъпилото мълчание беше изпълнено с напрежение.

— Ти ли ги свърза с Амброуз? — попитах накрая аз.

— Това не е добър въпрос — прямо отвърна Слийт. — Той предполага да обсъждам частни сделки, след като са сключени. — Изгледа ме безизразно и в устните и в очите му липсваше и най-слабият намек за усмивка. — Освен това би ли повярвал, че ще ти отговоря честно?

Намръщих се.

— Мога да кажа обаче, че заради тези истории никой вече не проявява желание да поеме подобна работа — разговорливо продължи Слийт. — Не че често се случва някой да предложи такава задача. Нали всички тук сме ужасно цивилизовани.

— И не че ти щеше да знаеш нещо за това, дори и някой да го беше направил.

Усмивката му се върна отново.

— Точно така. — Той се наведе напред. — Стига сме си бъбрили. Давай по същество. Какво ти трябва?

— Нужна ми е схема за едно изобретение.

— И… — Той сложи лакти на масата.

— То съдържа сигалдрия. Килвин е ограничил достъпа до нея до онези, които са ел'тхе или с по-висок ранг.

— И колко бързо ти трябва? — делово кимна Слийт. — За часове? За дни?

Замислих се за Уил и Сим, които будуваха нощем, за да ме пазят.

— Колкото по-бързо, толкова по-добре — рекох.

Погледът на Слийт се замъгли и той се замисли.

— Ще струва скъпо и няма гаранция, че ще мога да го доставя навреме. — Той се втренчи в мен. — Освен това, ако те хванат, ще те обвинят най-малкото в „незаконно разбиране“.

Кимнах.

— А знаеш ли какви са наказанията?

— „За незаконно разбиране на информация от Арканум, което не е довело до нараняването на друг — цитирах аз, — студентът нарушител може да бъде глобен не повече от двайсет таланта, да бъде ударен с камшик не повече от десет пъти, да бъде отстранен от Арканум или изключен от Университета.“

— Те ме глобиха цели двайсет таланта и ме отстраниха за два месеца — мрачно отбеляза Слийт. — А ставаше дума само за алхимия на ниво ре'лар. За теб ще е по-зле, щом става въпрос за нещо от ниво ел'тхе.

— Колко ще ми струва? — попитах аз.

— За да получиш схемата за няколко дни… — Той вдигна поглед към тавана за момент. — Трийсет таланта.

Усетих как стомахът ми се преобърна, но успях да запазя спокойно изражение.

— Има ли възможност да се пазарим?

Слийт отново ми се усмихна широко и яркобелите му зъби проблеснаха.

— Можем да се спазарим и за услуга — отвърна той, — но услугата за трийсет таланта трябва да е много голяма. — Погледна ме замислено. — Вероятно бихме могли да измислим нещо такова. Но трябва да спомена, че когато поискам дължимата услуга, тя трябва да бъде извършена. Това не подлежи на никакво обсъждане.