Патрик Ротфус - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

обложиха с данък само два пъти за двайсет години. Казваше, че предпочита земите му да

бъдат нападнати от скакалци, а сетне изпепелени от пожар, отколкото през тях да премине

кралският кръвник. — Летописеца хвърли поглед към вратата на странноприемницата. —

Май са твърде горди, за да поискат помощ, а?

— Дори повече от това — отвърна съдържателят. — Колкото си по-беден, толкова

повече цениш гордостта си. Знам какво е чувството. Никога не бих поискал пари от приятел.

По-скоро бих умрял от глад.

— Не могат ли да поискат заем? — попита Летописеца.

— В тези времена кой има пари да дава назаем? — мрачно попита Квоте на свой ред. —

И без това зимата ще бъде гладна за повечето хора. Но след третото облагане с данъци

семейство Бентли ще се завиват под едно одеяло и ще изядат зърното, което са заделили за

посев, преди снегът да се стопи. Ако преди това не загубят и къщата си…

Съдържателят сведе поглед към ръцете си, които беше положил върху масата, и с

изненада забеляза, че едната е свита в юмрук. Той бавно я разтвори и сложи и двете си длани

върху масата с разтворени пръсти. След това вдигна поглед към Летописеца с печална

усмивка на лицето.

— Знаеш ли, че преди да дойда тук, никога не бях плащал данъци? По правило Едема не

притежават земя. — Той махна към странноприемницата. — Никога не съм знаел колко

унизително е това. В града идва някакъв самодоволен кучи син с дебел регистър и те кара да

платиш за привилегията, че притежаваш нещо. — Квоте направи знак на Летописеца да

вземе перото си. — Сега, разбира се, аз знам как стоят нещата. Знам какви тъмни страсти

биха накарали група мъже да се спотайват край пътя, да избиват бирниците и така открито

да предизвикват краля.

86.

Счупен път

Приключихме с претърсването на северната страна на кралския път и се захванахме с

южната половина. Често единственото нещо, отличаващо един ден от следващия, бяха

историите, които си разказвахме вечер около огъня. Историите за Орен Велситер, Ланиел

Отново младата и Илиен. Истории за свинари, които са готови да помогнат, и за късмета на

синовете на калайджията. Истории за демони и феи, за игри на гатанки и за драугите от

надгробните могили.

Едема Рух знаят всички истории на света, а аз съм Едема до мозъка на костите си. Когато

бях малък, родителите ми всяка нощ разказваха истории край огъня. Израснах, гледайки

истории, разказвани с пантомима, слушах ги в песни и ги играех на сцената.

Като се има предвид това, не е особено изненадващо, че историите, разказвани вечер от

Дедан, Хеспе и Мартен, ми бяха вече известни. Не с всички подробности, но ги познавах в

общи линии. Знаех структурата им и как ще свършат.

Не се заблуждавайте, все още им се наслаждавах. Не е необходимо историите да са нови,

за да ви доставят радост. Някои разкази са като стари приятели. Човек толкова е свикнал с

тях, както с насъщния хляб.

Все пак история, която не бях чувал, беше нещо рядко и ценно за мен. И на двайсетия ден

от претърсването на Елд бях възнаграден с един такъв разказ.

* * *

— Някога, много отдавна и далеч от тук — започна Хеспе, докато се разполагахме около

огъня след вечеря, — имало едно момче, наречено Джакс, което се влюбило в луната. Джакс

бил странно, замислено дете. Живеел в стара къща в края на един счупен път. Той…

— Счупен път ли каза? — прекъсна я Дедан.

Устата на Хеспе остана здраво стисната. Тя не точно се намръщи, но сякаш бе готова да

го стори всеки момент.

— Да. Така стотици пъти ми е разказвала историята моята майка, когато бях малка.

За момент изглеждаше, че Дедан се готви да зададе нов въпрос, но вместо това той

демонстрира рядка за него предвидливост и просто кимна.

Хеспе неохотно се отказа от намръщването. След това сведе поглед към ръцете си и

сбърчи чело. За кратко устните ѝ мърдаха беззвучно, после тя кимна сякаш на себе си и

продължи.

* * *

Всеки, който бил виждал Джакс, можел да каже, че в него има нещо различно. Той не

играел. Не тичал наоколо и не се забърквал в неприятности. И никога не се смеел.

Някои хора се питали: „Какво можеш да очакваш от момче, което живее в счупена къща

на края на счупен път?“ Други казвали, че проблемът е в това, че никога не е имал родители.

Трети пък твърдели, че във вените му има капка кръв от феите и това пречело на сърцето му

да познае радостта.