Патрик Ротфус - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

— Куче — каза то.

— Очарователно, няма що — сухо каза помощникът.

Малкият Бен започна да смуче пръстите си и отново се огледа, този път по-внимателно.

— Мама — рече то. — Мамамама.

На лицето му се появи тревога и то започна да издава същите тихи и неспокойни звуци

като преди.

— Дръж го изправен — нареди Квоте и застана точно пред момченцето.

Докато Баст държеше детето изправено, съдържателят хвана крачетата му и започна да

напява:

Обущарю, обущарю, премери ми крачката.

Сеячо, сеячо, засади ти житата.

Пекарю, пекарю, хляб ми изпечи.

А ти, шивачо, шапка направи.

Малкото момченце наблюдаваше как съдържателят прави различно движение с ръка за

всеки стих, като се преструваше, че засажда жито и замесва хляб. Когато кръчмарят стигна

до последния ред, детето вече се смееше с възхитен и клокочещ смях и пляскаше с ръчички

по лицето си заедно с червенокосия мъж.

Мелничарю, мелничарю, не пипай кантара.

Доячке, доячке, направи ми извара.

Грънчарю, грънчарю, завърти колелото.

Бебче, дай татко да ти цунка челото!

Квоте не направи жест за последния стих, а наклони глава и погледна Баст очаквателно.

Помощникът му просто стоеше и го гледаше объркано. След това на лицето му просветна

разбиране.

— Реши, как може да ти дойде наум нещо такова? — попита той с леко обиден глас и

посочи към момчето. — Той е рус!

Като местеше поглед между двамата мъже, момченцето реши, че няма да е лошо да

поплаче. Лицето му се намръщи и то се разрева.

— Ти си виновен — заяви Баст с равен глас.

Съдържателят взе момченцето от бара и го завъртя в не особено успешен опит да го

успокои. Малко по-късно, когато Мари се върна в общата стая, бебето зарева още по-силно и

се наведе към нея с протегнати напред ръце.

— Съжалявам — каза Квоте и гласът му прозвуча засрамено.

Мари взе бебето и то тутакси млъкна, макар очите му все още да бяха пълни със сълзи.

— Вината не е твоя — успокои тя съдържателя. — Напоследък все плаче за мен.

Жената допря носа си до този на детето и се усмихна. Бебето отново се засмя с

клокочещия си от удоволствие смях.

* * *

— Колко им взе? — попита Квоте, когато се върна при масата на Летописеца.

— Пени и половина — сви рамене писарят.

Съдържателят, който се готвеше да седне, застина за момент. Той присви очи.

— Това няма да покрие разходите ти за хартия.

— Нали не мислиш, че съм глух? — попита го Летописеца. — Ковашкият чирак спомена,

че за семейство Бентли са настъпили трудни времена. А дори и да не го беше казал, мога да

го видя със собствените си очи. Панталоните на мъжа бяха кърпени и на двете колена, а

обувките му бяха толкова износени, че почти бяха пробити. Роклята на момиченцето беше

твърде къса за него и освен това беше кърпена.

Квоте кимна с мрачно изражение.

— Южната им нива се наводнява през последните две години. И двете им кози умряха

тази пролет. Дори времената да бяха добри, за тях годината щеше да е лоша. С бебето… —

Той си пое дълбоко дъх и въздъхна бавно и тъжно. — Заради облагането с данъци е. Тази

година плащат вече два пъти.

— Искаш ли пак да счупя оградата, Реши? — нетърпеливо попита Баст.

— Мълчи си за това, Баст. — В ъгълчетата на устата на съдържателя проблесна усмивка.

— Този път ще трябва да измислим нещо различно — усмивката му помръкна — преди

следващото облагане.

— Може би няма да има повече облагания — предположи Летописеца.

— Няма да е преди края на жътвата — поклати глава Квоте, — но ще има още.

Обикновените бирници са достатъчно лоши, ала все пак понякога извръщат глава на другата

страна. Но кръвниците…

Летописеца кимна.

— Те са различни — мрачно довърши той и започна да рецитира: — „И дъжда, ако

можеха, ще вземат. Ако нямаш злато, зърното ще ти отнемат.“

Съдържателят се усмихна с половин уста и продължи:

Ако нямаш жито, ще ти вземат козата.

Ще ти вземат палтото, а също и дървата.

Ако си котка, ще ти вземат мишката.

А накрая къщата и дрешката.

— Всеки мрази кръвниците — мрачно се съгласи Летописеца. — Всъщност

благородниците са мразени още повече.

— Трудно ми е да повярвам в това — възрази Квоте. — Трябва да чуеш какво се говори

наоколо. Ако последният кръвник нямаше въоръжена охрана, не мисля, че щеше да се

измъкне жив от града.

Летописеца се усмихна накриво.

— Да можеше да чуеш думите, с които ги наричаше баща ми — каза той. — А го