Патрик Ротфус - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

— Три месеца? — Колко ли истории бяхме споделили помежду си? — Четири или пет

месеца? — Сетих се колко бавно трябваше да местим шаеда ми от звездната светлина на

лунната и след това на светлината на огъня. — Година може би? — Помислих си за

ужасното време, което бях прекарал, докато се възстановявах от срещата с Ктаех. — Сигурен

съм, че е възможно да е и повече от година… — Гласът ми не прозвуча толкова убедително,

колкото ми се искаше.

Уилем повдигна вежди.

— Ами, тогава честит рожден ден. — Той вдигна чаша към мен. — Или пък може би

рождени дни.

146.

Провали

По време на пролетния семестър имах няколко провала.

Първият от тях беше по-скоро провал в моите собствени очи. Очаквах, че научаването на

илишки ще е сравнително лесно. Но едва ли нещо можеше да е по-далеч от истината.

За няколко дни бях научил достатъчно тема, за да се защитавам в съда. Но тема е много

методичен език и аз вече бях понаучил нещо от него по време на занятията. Може би по-

важното беше, че много неща в него се припокриваха с атуранския. Използваха се едни и

същи символи за писане и много думи си приличаха.

Илишкият по нищо не приличаше на атуранския или сиару, нито пък на адемския. Беше

ирационален, сложен и объркан. Четиринайсет глаголни времена в изявително наклонение.

Странни окончания на съществителните при обръщенията.

Не можеш просто да кажеш „чорапите на ректора“. О, не. Това беше твърде просто. Във

всяко притежание имаше особена двойственост. Така че ако ректорът притежаваше чорапите

си, то и чорапите му по някакъв начин също го притежаваха. Това променяше употребата и

на двете думи по сложни граматически начини. Сякаш простият факт, че някой притежава

чорапи, по някакъв начин фундаментално променя природата му.

Дори и след месеци занимания с ректора илишката граматика продължаваше да е за мен

неразбираема бъркотия. Единственото, което успях да науча, бе разхвърлян и повърхностен

речник от отделни думи. Познанията ми за възлите за разказване на истории бяха дори по-

слаби. Опитах се да подобря уменията си, като се упражнявах с Деох. Но той не беше кой

знае какъв учител и призна, че единственият човек, способен да чете възли за разказване на

истории, когото някога е познавал, е била баба му. Но тя починала още когато бил много

малък.

Вторият ми провал беше в химията за напреднали, която изучавах при гилера на

Мандраг, Анисат. Макар самият предмет да ме очароваше, не се разбирах с Анисат.

Допадаше

ми

онова,

което

предлагаше

химията.

Харесвах

трепета

на

експериментирането, предизвикателството на пробите и грешките. Обожавах нейната

загадъчност. Трябва да призная, че освен това, колкото и да е глупаво, ме привличаха и

приспособленията, които се използваха — колбите и тръбите, киселините и солите, живакът

и желязото. В химията има нещо първично, нещо, което не се поддава на обяснение. Или го

усещаш, или не.

Анисат не го усещаше. За него химията беше водене на дневници и внимателно

подредени редове с цифри. Караше ме да повтарям едно и също титруване четири пъти

просто защото нотацията ми е неправилна. Защо трябваше да записвам числата? Защо

трябваше да записвам десет минути онова, което ръцете ми щяха да свършат за пет?

Затова непрестанно спорехме. В началото кротко, но никой от двама ни не искаше да

отстъпи. Вследствие на това само два цикъла след началото на семестъра стигнахме дотам

да си крещим един на друг насред Пещта, докато трийсет студенти ни зяпаха смаяно.

Той ми каза да напусна часовете му и ме нарече непочтителен денерлинг, който не

уважава авторитета. Аз на свой ред го нарекох надут глупак, чието призвание е да е

писарушка в някоя кантора. Ако трябва да сме честни, и двамата имахме известно право.

Другият ми провал беше по математика. След като в продължение на месеци слушах

развълнуваното дърдорене на Фела за това колко много е научила от магистър Брандеур, се

захванах да задълбоча познанията си за работа с числата.

За съжаление високите върхове на математиката не ми доставяха удоволствие. Аз не съм

поет. Не харесвам думите, изричани заради самите думи. Харесвам думите заради онова,

което могат да постигнат. По същия начин не съм математик и числата, които се занимават

със самите числа, не ме интересуват особено.