Патрик Ротфус - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

хумор беше изненадващо неприлично. Първия път, когато ми разказа мръсен виц, щях

направо да падна.

Елодин не водеше занятия този семестър, но аз започнах да уча даването на имена насаме

с него. Сега, когато знаех, че в лудостта му има последователност, нещата вървяха по-гладко.

Граф Трепе беше изключително радостен, когато научи, че съм жив, и направи

тържество по случай възкресението ми, където гордо ме представи на местните

благородници. Специално за случая си уших костюм и в пристъп на носталгия избрах той да

бъде в цветовете на старата ми трупа — зеленото и сивото, носени от хората на лорд

Грейфелоу.

След празненството разказах на Трепе за приключенията си на бутилка вино във

всекидневната. Пропуснах историята за Фелуриан, защото знаех, че той няма да повярва в

нея. А и не можех да му кажа и за половината от нещата, които бях извършил в служба на

маера. Съответно Трепе реши, че Алверон е бил доста щедър към мен. Не оспорих това.

145.

Истории

За щастие Амброуз отсъстваше по време на зимния семестър, но когато пролетта дойде,

той се върна като някаква омразна прелетна птица. Фактът, че в деня, в който пристигна,

пропуснах всичките си часове и прекарах целия ден в изработване на нов грам, не беше

никак случаен.

Веднага щом снегът се стопи и земята отново стана твърда, възобнових упражняването на

кетан. Спомняйки си колко странни ми се бяха сторили движенията му, когато ги видях за

пръв път, тренирах скрит от погледите в гората на север от Университета.

С началото на пролетния семестър започнаха и новите приемни изпити. Отидох на

своето събеседване с тежък махмурлук и оплесках няколко въпроса. Таксата ми за обучение

беше определена на осемнайсет таланта и пет пенита и така спечелих от касиера четири

таланта, плюс малко дребни.

Продажбите на „Безкръвния“ бяха намалели през зимата, тъй като по-малко търговци

посещаваха Университета. Но щом като снегът се стопи и пътищата изсъхнаха, бройките,

които се бяха натрупали в Ателието, бързо се продадоха и ми донесоха още шест таланта.

Не бях свикнал да имам на свое разположение толкова много пари и трябва да призная,

че това леко ме побърка. Притежавах шест костюма, които ми бяха по мярка, и имах толкова

хартия, колкото ми беше нужна. Купих си хубаво тъмно мастило от Аруех и свой собствен

комплект инструменти за гравиране. Имах два чифта обувки. Цели два.

В една книжарница в Имре намерих стара, скъсана илишка граматика с речник. Тъй като

бе пълна с рисунки на възли, собственикът на книжарницата я мислеше за моряшки дневник

и аз я купих само за талант и половина. Не след дълго купих екземпляр от „Хероборика“,

после добавих и копие на „Термигус Течина“, което можех да използвам за справки, докато

проектирам схема в уединението на стаята си.

Почерпих приятелите си с вечеря. Аури получи нови рокли и ярки панделки за косата.

Позволих си всичко това и още имах пари в кесията. Колко странно. Колко прекрасно.

* * *

Към средата на семестъра започнах да чувам познати истории. Истории за някакъв си

червенокос авантюрист, който прекарал една нощ с Фелуриан. Истории за смел млад

арканист, който притежавал цялото могъщество на Таборлин Великия. Бяха минали месеци,

но моите подвизи във Винтас, предавани от уста на уста, най-сетне бяха изминали дългите

километри разстояние до Университета.

Може и да е истина това, че след като чух тези истории, удължих малко своя шаед и го

носех по-често от преди. Може би е вярно, че през следващите няколко цикъла прекарвах

възмутително дълго време в кръчмите, зает тайно да подслушвам историите. Може би дори

съм стигнал дотам сам да допълня някой и друг щрих към тях.

В края на краищата бях млад и беше съвсем нормално да се наслаждавам на своята

известност. Мислех, че с времето тя ще избледнее. Защо да не се порадвам на косите

погледи, които ми хвърляха моите състуденти? Защо да не се насладя на всичко това, докато

го имаше?

Много от историите бяха свързани с лова на бандитите и със спасението на младите

момичета. Но нито една от тях не се доближаваше особено до истината. Няма история, която

да измине две хиляди километра, предавана от уста на уста, и да се запази в първоначалния

си вид.

Макар подробностите да се различаваха, в повечето разкази всичко се въртеше около