Не мога да разбера защо текстописците ме вземат за идиот, който
би изпял всяка глупост. Как да възпея ловджийското куче, което не е
хванало заек? Как да вложа страст и да пресъздам убедително
драмата на някакъв провалил се пес?
24 април 1956
“Ловджийското куче” вече шеста седмица не слиза от първите места
на чартовете. Питам се дали хората, които си го тананикат,
разбират каква простотия е текста? Или до такава степен са им
промити мозъците, че изобщо не се замислят?
Най-лошото е, че успехът на “Ловджийско куче” подтикна Джери
Лайбър към още по-големи безсмислици. Сега ми е дал някакъв
текст, който се казва “Топло куче”:
Топло куче, казваш, че наистина се връщаш,
Топло куче, ще те чакам на гарата
Топло куче, казваш, че се връщаш завинаги
Топло куче, ше взема да чукна на дърво,
И, бебе, вече нямам търпение
Ще те чакам на входа, топло куче.
Кажи ми ся, това нормален поет ли е? И защо според него трябва
да пея само за кучета? Няма ли по-подходящи теми за Джери, та
непрекъснато ми навира неволите на някакви помияри?
Аз разбирам, че всеки човек си има някакви странности и хобита.
Джери очевидно е страстен кучкар. Ама ако продължавам да му
уйдисвам на акъла, като нищо ще ме накара и да лая в някое парче.
В такива лайна съм нагазил, че не е истина просто.
17 юни 1956
И “Топлото куче” стана голям хит. Това хем ме радва, хем ме плаши,
защото очертава пред мен перспективата цял живот да пея за
кучета. А на мен ми се пее за жени, за любов, за звезди. Искам
текстове като на Веско Маринов.
29 юни 1956
Джери отново ми донесе някаква сълзлива кучешка сага. Нервите
ми не издържаха и го изгоних.
10 юли 1956
Обявих конкурс за текстописци. Само за една седмица получих над
хиляда текста. Не е истина колко графомани има в тая държава.
Най-лошото е, че за да ми угодят, повечето хора ми пращат песни
за кучета. Възпели са малките кученца, дъртите песове, има и
няколко балади за мъртви кучета в стил: “Шаро, на кого ни оставяш”.
Изглежда поетите са решили, че кучешката тема е лайтмотивът на
моето творчество. Просто не знам какво да правя.
Получих и една песен, която горе-долу става. Пее се за любов,
Само заглавието е малко странно – “Летни целувки, зимни сълзи”.
Звучи ми като поговорката “Летно лайно – зимна мерудия”.
Имам чувството, че ще остана в историята като певецът изпял най-
безсмислените текстове за всички времена.
16 август 1978
Днес се навършва точно една година от смъртта ми.
Поживях си през тая година. Няма концерти, няма простотии, няма
разгонени фенки.
Сега съм се крил в едно ранчо, паса крави, пия уиски, чукам
фелдшерката Сузана. О, Сузана, донт ю край фор ми.
Между другото доста хора реваха на моето погребение. Ама те
американците са си ревливи. Само им дай повод и почват да
циврят.
16 август 1988
Медиите явно са надушили нещо, защото в пресата почнаха да се
появяват заглавия “Елвис е жив!” Май ще се наложи да емигрирам
зад океана.
16 август 1989
Избягах им. Вече от два месеца живея в малка страна, наречена
Бългериа. Тук си имат всичко – имат си хубави жени, имат си кисело
мляко, имат си комунизъм.
Не беше проблем да си сменя името, защото в момента в
държавата сменят имената на всички чужденци. Викат му
“възродителен процес” и наистина след като си смених името се
почувствах възроден. Сега се казвам Цецо. А българските ми
приятели ме наричат Цецо Елвиса. Дали не ме подозират?
10 ноември 1989
Нещо се случва в тая държава. Всички хора са на улицата,
скандират, крещят. Направо като на мой концерт. Много весел
народ са това, българите.
15 октомври 1991
Миналата седмица ми се обади някой си Хачо Бояджиев и ме
покани да участвам в новогодишната програма по националната
телевизия. Идеята ми хареса. Не съм излизал на сцена от 15
години, но се надявам, че не съм загубил форма.
Започнахме репетиции. Компанията е много приятна. Има едно
момче с кецове, викат му Васко. Голям веселяк e и постоянно ме
закача.
Освен това в програмата участва балета на Алла Пугачова. Не знам
коя е Алла Пугачова, но балерините й са страхотни. 15 момичета,
коя от коя по-хубави. Получих от тях 14 предложения за брак. Само
една не ми предложи. Може би е обратна.
Читать дальше