Иво Сиромахов - Оптимистична Теория на Българския Секс

сюжета. Придържайте се към действието със стегнати прости изречения,

тип Елин Пелин.

“А Сивушка и Белчо (респ. Рада и Вълко) се гледаха с тъжните си очи и

дишаха тежко. От устата на Сивушка (респ. Рада) капеше пяна. Тя

погледна стопанина си и наведе жално глава.”

Колко пъти?

Отново се опираме на класиците. Тук на помощ идва класикът Христо

Стоичков с неговата безсмъртна формула: “Айн цу цвай, цу драй, цу

дрън”

Внезапен обрат

Малко след “цу драй” и непосредствено преди “цу дрън” в класната стая

влетява Директорът на училището. Той, разбира се, е отрицателен образ

и има някакъв очевиден недъг - или е кривоглед, или накуцва, или заеква

(най-добре и трите).

Виждайки Вълко и Рада в размножителна поза, директорът решава да се

възползва от служебното си положение (това е добър похват, защото в

страните от Европейския съюз много добре се котира темата за

сексуалния тормоз на работното място). Рада се разплаква (с този похват

печелим таргет-групата на състрадателните български домакини).

Директорът в прав текст заявява, че ще уволни Рада, ако не бъде

допуснат до пряк контакт с вътрешните й органи.

Да го духа, бат’ Гойко!

Като истински орган на вътрешните работи, Вълко категорично се

възпротивява на тази нагла провокация и вади от вътрешния джоб на

униформата си документ, в който има неопровержими доказателства, че

Директорът е мозъкът на ужасяваща контрабанда с турски тебешири

(вариант – източване на ДДС от училищната лавка) И преди Директорът

да успее да възрази, Вълко вече го е закопчал с белезници.

Хепиенд

Холивудските класици препоръчват всяка история да завършва с

жизнеутвърждаваща музика.

В случая най-подходящо е музиката да бъде изпълнена от благодарната

Рада. На свирка.

Сексуалните проблеми

и как да спечелим пари от тях

Един от удивителните феномени на съвременната демокрация е начинът,

по който обществото създава сложни проблеми, а след това хвърля луди

пари за решаването на същите проблеми.

Стотици фондации, комитети и неправителствени организации влагат

огромни бюджети в съмнителни кампании за борба с наркотиците,

тютюнопушенето, срамните въшки при малцинствата, или гибелните

последици от сланата при някои ранозреещи кореноплодни.

Резултатът от тези кампании е нулев. Те не помагат нито на

наркоманите, нито на безработните, нито на ранозреещите

кореноплодни. Но обществото е приело, че тези проблеми са сериозни и

е нормално да има някакви си там организации, които да харчат средства

за разрешаването им.

По-умните хора се смеят на тези кампании. Още по-умните печелят пари

от тях.

Но за да спечелиш пари, първо трябва да напишеш проект. Този проект

трябва да съдържа три основни сегмента.

1. Мотивация– за какво ви трябват парите.

2. Бюджет– колко пари ви трябват.

3. Реализация– подробно описание на всички глупости, за които

смятате да ги похарчите.

Най-важното условие за успеха е проектът ви да засяга някакъв сериозен

социален проблем и от вашия литературен талант зависи колко сериозен

ще изглежда той.

Ако разгледате уебсайтовете на няколко фондации, ще усвоите и

характерната за този жанр терминология. Ще установите например, че

повечето неправителствени организации кой знае защо предпочитат

думата “трансграничен” вместо “международен”, макар двата термина да

означават едно и също.

След като обстоятелствено и патетично изложите сериозността на

проблема и “трансграничните” му измерения, ще трябва да предложите

за разрешаването му скъпи, екстравагантни и напълно безполезни мерки.

Много важно е какъв бюджет ще поискате. Ако от скромност изчислите

разходите си на 5-10 хиляди евро, нямате никакъв шанс.

Благотворителните организации гледат сериозно само на кампании,

които ще глътнат минимум 50-100 хиляди евро.

За онези от вас, които искат да тръгнат по сладкия път на

високоплатения хуманизъм, предлагам няколко примерни проекта, с

които може да кандидатствате за субсидия.

Замисляли ли сте се например, колко нерешени сексуални проблеми

има? Ето няколко идеи как да ги превърнем в бизнес.

Проект “Артритът – този страшен бич

за мастурбиращите”

Мотивация:

Поръчва се социологическо проучване, което да докаже, че всеки осми