Умберто Еко - Махалото на Фуко

— Но все пак, извинете ме, ако съм банален, Розенкройцерите съществуват ли, или не?

— Какво значи „съществуват“?

— Сам знаете.

— Великото Бяло Братство, наричайте ги както искате — Розенкройцери или „духовна общност“, чието случайно превъплъщение са Тамплиерите, е общество на учени, малко, твърде малко избраници, които пътешествуват през историята на човечеството, за да запазят едно ядро от Вечното Знание. Историята не се развива случайно. Тя е дело на Властелините на Света, на които нищо не убягва. Естествено, Властелините на Света се защитават чрез тайната. И следователно всеки път, когато се намери някой, който се нарича Властелин, Розенкройцер или Тамплиер, той лъже. Те трябва да бъдат търсени другаде.

— Но тогава тази история ще продължи до безкрай?

— Така е. И това е хитростта на Властелините.

— Но какво искат да знаят хората?

— Че има една тайна. Иначе защо да се живее, ако всичко е така, както изглежда?

— И каква е тайната?

— Тя е в това, което явните религии не са успели да изкажат. Тайната е другаде.

Настъпи обещаната вечер. Както и в Салвадор, Алие дойде да ни вземе с кола. Шатрата, където трябваше да се състои ритуалът, или така наречената „жира“, се намираше в доста централен район, ако може да се говори за център в град, който простира своите земни езици по няколко хълма, докато не близне морето, тъй че, погледнат от високо, както е осветен вечерно време, прилича на грива, прошарена тук-там от тъмни плешивини.

— Запомнете, тази вечер ще присъствуваме на умбанда. Това значи обладаване не от ориша, а от огуни, които са духовете на мъртвите. И освен това от Ешу, африканския Хермес, който видяхте в Баия, и от неговата спътничка Помба Жира. Ешу е йорубско божество, демон, склонен към злочинства и към шеги, но и в америндската митология е съществувал един бог-веселяк.

— А кои са мъртвите?

— Претос вельос и кабоклос. Първите са стари африкански мъдреци, които предвождали своите хора по време на преселението им, като Реи Конго или Паи Агостиньо… Те са спомен за един по-умерен период на робството, когато негърът вече не е животно, а постепенно се превръща в приятел на семейството, в чичо, дядо. Кабоклос пък са индиански духове, може би девствени, чистотата на първичната природа. В синкретичната умбанда африканските ориша играят ролята на фон, вече напълно споени с католическите светци, и всъщност в ритуала се включват само тези сили. Те пораждат транса: медиумът, „конят“, в определен момент на танца съобщава, че е проникнат от висша сила, и губи самосъзнанието си. Танцува, докато божествената сила не го напусне, и след това се чувствува по-добре, освежен, пречистен.

— Блазе им — каза Ампаро.

— Да, блазе им — съгласи се Алие.

— Влизат в досег със земята майка. Тези вярвания са били лишени от корен, хвърлени в ужасяващия тигел на града и както казва Шпенглер 201 201 Освалд Шпенглер (1880–1936) — немски философ и историк, привърженик на концепцията за цикличност на историята. , в момент на криза меркантилният Запад се връща отново към света на земята.

Пристигнахме. Отвън шатрата изглеждаше твърде обикновена: и тук се влизаше първо в малка градина, по-скромна от тази в Баия, а пред вратата на барачката, нещо като малък склад, намерихме статуетката на Ешу, вече заобиколена от жертвените дарове.

Докато влизахме, Ампаро ме дръпна настрани.

— Разбрах всичко. Не усещаш ли? Онзи тапир, дето изнасяше лекцията, говореше за арийската епоха, а този говори за залеза на Западния свят, „Blut und Boden“, кръв и земя, чиста проба нацизъм!

— Не е толкова просто, миличка, намираме се на друг континент.

— Благодаря за сведението. Велико Бяло Братство! То ви е накарало да изядете своя Бог.

— Онези са католици, миличка, не е същото.

— Същото е, не разбираш ли? Питагор, Данте, Дева Мария и масоните. Всичко е, за да ни попречат на нас. Правете умбанда, не любов!

— Тогава синкретизираната си ти. Хайде, нека видим. И това също е култура.

— Има само една култура: да се обеси последният свещеник с червата на последния Розенкройцер.